Съмърсет Моъм написва, за своите 91 години живот, над 60 книги -  20 романа, около 120 разказа, 24 пиеси (толкова са останали, не се знае колко е изгорил), 3 пътеписа и 10 книги с мемоари и есета. Още приживе успява не само да обиколи света, но и да бъде признат от него за един от класиците на световната литература и несъмнен гений на 20-ти век.

„Не ме е много грижа дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав (инак не бих разсъждавал така), а другите за криви, но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт.“

Съмърсет Моъм повлиява най-много като автор на Оруел. А както знаем има 2 вида книги: едните просто прочитаме, а другите променят живота ни.

Кои са най-ценните автори, питах се... Тези, които преоформят живота, творящи го непрестанно или тези избухнали бестселърово в меркантилното ни време с някой епизодично-единствен роман?

Нима невероятният Шекспир, който е живял само 52 години, а е оставил 40 000 стиха под формата на 38 пиеси, 158 сонета, множество поеми, трагедии, комедии, романси, исторически драми, апокрифи и пр.,

Колкото и странно да е, той не публикува нито една от знаменитите пиеси, които е написал. Но безскрупулни печатари разбират, че в тях се крие печалба, и издават незаконно половината от пиесите. Макар тези незаконни издания да са често пъти нескопосни и объркани, Шекспир не прави опит да се намеси.

Към 1612 г., когато е четирийсет и осем годишен, той най-неочаквано престава да пише, но... Дали? Някои факти показват, че има доста сходства между Шекспир и появилия се тогава Айзък Нютън, най-големия научен гений в историята. Разполагаме с хиляди оригинални документи от и за Нютън (който, както Шекспир, произхожда от малко градче в Англия). Вярно, Нютън е роден седемдесет и осем години след Шекспир. Но пък имаме много подробна информация за Галилей (роден осемдесет и девет години по-рано) или дори за Бокачо (роден в 1313 г.).

И понеже историята е доста боса откъмто биографични данни за Шекспир и освен да каже, че това е Едуард Де Вер, много изтънява като убедителност, аз ще ви повдигна завесата, защото зная, че Шекспир всъщност е... Безсмъртният и превъплащаващ се Граф Сен Жермен. Защо ли толкова обичам Този Граф? ;))

А пък аз зная и трети вид книги.
Тези дето започваме и не прочитаме никога.
И какво са 40000 стиха пред 140 романа на Балзак, при това свързани сюжетно и адекватни докрая?
Знаеш ли каква е разликата между сюжет и фабула ?

зависи от позицията от която ги разглеждаш.
един турбонеизвестен автор, който дори не е издаван, но чийто ръкопис случайно е достигнал до теб, хипоптетично може да ти повлияе в пъти повече и от шекспир и от моъм.по същия начин може да ти повлияе и разговора с някой просветлен, който от своя страна никога не би писал, какввото и да е.
значими според мен са авторите , които с творчеството си са повлияли на най голям брой читатели, евентуално слушатели, защото ако се върнем назад във времето процента на неграмотните няма как да не се вземе предвид.
от тази гледна точка броят и съответно тиража на преводите/на различини езици/също трябва да се има предвид.

п.п. да не се окаже че любимия ти граф е написал и библията.

точно така ми се получи с прословутия "Галактически стопаджия" - нищо не довърших с него, караше ме към регрес!!
По посл. ти изр. - явно искаш да ми разкажеш виц от серия "тъпи"?? давай!!

споделям, но не по принцип, а по същество ))

на п.п.-то ти - не, не е!!

ах, да... нали птиците са произлезли от влечугите... но това, че имат опашки означава ли автоматично, че имат и чакри?
ама нали изместихме тежестта на разговорът върху Човешките птици? или напразно включих Фукалото на Махо? ;))

е легенда.Вечно млад,безсмъртен,забулен в тайни,участник в почти всички събития имали определящо значение за епохата му.Как да не го обичаш този подстрекател на Ехнатон :))))

Що се отнася до Балзак, до него никой не е имал достъп. Стигало се е чрез армия от улични просяци до тайното му леговище и не е сигурно, че и той не е твоя граф. )
Повдигаш странни теми за размисъл, мистичка такава!

Север,мисля,че книгата която преобръща живота ти на 360 градуса е тази ,която си заслужава да имаш за настолно четиво.Има книги ,които го преобръщат в много негативна посока и въпреки,че от тях не получаваме нищо позитивно ,то следва да се замислим дали наистина не трябва да им отдадем дължимото.Не зная дали да го сложа в кавички или да го оставя така както съм го пуснала-първото явно надделя/въпросът е за- дължимото/ .Ако книгите на сектите и други подобни материали нямаха толкова мощно въздействие щяхме ли да се борим с тази "религия" толкова години и накрая да има частични резултати.Е,кажи ми,как така с толкова лошотия-/в тях е засегната темата за многоженството,саможертвата под форма на самоубийство,дрогата,даване на цялото лично имущество под формата на дарение за облагодетелстване на хората членуващи в тези групи и управлението му като обществено/,та как да не свалиш шапка на такива хора....Ти имаш ли толкова артистизъм от тези/всеобщоизвестно за цялото ни общество/вредни постъпки да сътвориш и издигнеш в култ тази общност, че и да убедиш последователи да приемат офертата и да ти служат вярно.Че това си е цяло изкуство,а се започва от една невинна брошурка...

аз нали съм си прост, това с човешките птици не го схванах.
но доколкото си спомням най големия научен гений в историята, през втората половина на живота си забравя за науката и започва да пише изключително теософски, ако правилно използвам термина, трудове възхваляващи бога, които чисто количествено, въобще не коментирам качеството ,значително превъзхождат научните му такива.

Той е алхимик и магьосник, аватар и гениален писател и поет. Май затова го обичам!! Какво са няколко си века?? ;))

всички гении преминават през 3 етапа на еволюция - наука, поезия и мистика.

помниш ли `Мансардата на бляновете`??
а и някой казват, че най-превежданият автор в света бил Дънов??

най-обичам твоите коментари след тези на Лиън ))
книгите ти дават посоката, която ти е най-близка. ако си лабилен и негативен, хващаш тази посока. в момента бъка от такива пошлости на книжния пазар.
а "пътя към ада е покрит с добри намерения", както ни е известно ;))

темата е по-голяма. Мери Шели започва на шега романа си "Франкенщайн" (били са заедно с Пърси Биш Шели, Байрон и още някой, не помня вече кой) във вила в Италия и някой предложил да напишат (като конкурс) някакъв разказ на ужаса.
Така се започва.
Мери после довършва романа, който дори не е съвършен, но който поставя началото на абсолютно нова тема в литературата (и изобщо познанието), която не остарява и е актуална и до днес - темата за това как създанието се измъква от опеката на създателя си.
Мога още примери да ти дам.

нещо от поезията на сър айзък да ти се намира случайно

задължително ли е да преминеш и през трите етапа
не може ли да прескочим някой от тях

аз лично съм на мнение че повечето от известните мистици са бездарни като поети

макар че не бих се определил като познавач на поезията.

п.п. къде се намира алистър кроули по отношение на графа.

Въобще не етъп виц
Исках да кажа, че някои пишат сюжети ,а други фабули. Балзак е писал общи сюжети !
P.S. Сюжет - случките подредени ,както са предадени от автора
Фабула- случите подредени в хронологичен линеарен вид.

че нищо.Висшата алхимия е дом за трансформацията на съзнанието.Божествен!Да си сигурна,че ще ти намигна в мига, Светеща :))))

и аз така знам ;))

има цяла плеяда пишещи след Марсел Пруст, чийто стил на писане се нарича "поток на съзнанието"
а на теб... свет една целувка ))

знам, че си умен ))
кажи още неща

сър айзък си остава на ниво учен ;))
виж, мога да ти предложа стих на сър Джон Дън
http://www.litclub.com/library/prev/donne/6.html

прав си, да
всички, които са живяли като деца в Шотландия са леко мръднали
а и докато Пърси Шели и лорд Байрон са разговаряли за откритията на Дарвин, тя буквално е имала видение за романа си "Франкенщайн", което буквално описва сама, така:

"Докато траеше този разговор, нощта се стопи; полунощ отдавна бе минала, когато се оттеглихме за почивка. Отпуснах глава върху възглавницата, но не можах нито да заспя, нито да стана и се замислих. Неканено, въображението ме облада и ме поведе, дари съзнанието ми с образите, чиято яснота надхвърляше обичайните граници на един сън. Видях — със затворени очи, но изострено умствено зрение — бледия студент по скверни изкуства, коленичил пред нещото, което бе сглобил. Видях как ужасяващото привидение се протяга, а след това, задействувано от някаква мощна машина, показва признаци на живот и започва да мърда с непохватни, полуживи движения. Ужасна трябва да е тази гледка, както би бил безкрайно ужасен всеки човешки опит да се възпроизведе изумителният механизъм, създаден от Твореца."

вътрешно и външно след прочитането и осмислянето на идеята за прошката и великодушието в тетралогията на Томас Ман "Йосиф и неговите братя". Библейската заповед докосна сърцето ми чрез гения на писателя.

не напразно наричат Томас Ман "Романист на всички времена"
вероятно за всеки човек има написана някога книга, която отключва точно неговото съзнание и отприщва неговите опитности. през останалото време четем, за да си припомним добре забравеното старо ))

Там има тоалетна на двора /нужник/, та видях в нужника - не-е-е, не това. Видях няколко пчели. Не бяха мухи, пчели си бяха. Понеже в съзнанието си ги свързвах с пролетта, цветята и меда, бях леко ошашавен и малко любопитен от гледката. Сега се замислих за твоите автори на качествено количество. Струва ми се че те не са важни в случая. Читателите като някакви пчели си намират какво да четат, авторите като някакви цветя си намират какво да цъфтят. И ако хората живееха по библейските принципи - библията щеше да е скучна, ако бяха сърцеведи Шекспир щеше да е блогър /тривиален/. Но понеже сме просто пчели, които се правят на птици откриваме Шекспир и Моъм като пчелните ловни полета. Не цветята избират пчелите все пак, а пчелоядите. Докато за нас остават пчелните продукти.

Доста смахнат коментар написах, ама като ми иде отвътре ... :)

твоята смахнатост е почти гениална!! ;))
а пчелната метафора почти като на Казандзакис в "Рапорт пред Ел Греко" - "душата ми - като пчела удавена в меда"
за книгата всекиму според аршина писах по-горе на тили
имам един приятел психиатър, който си има квалифицирана методика за "диагностика на кармата" според това, което някой чете
например: четящо-обичащите Стивън Кинг имат мрачен характер с мизантропски уклон и са предразположени към маниакална депресия
-обичащите Пратчет имат проблем с приемането на света такъв какъвто е и склонност към самосъжаление и дистимия
-обичащите на четат Фокнър са си напълно предразположени към шизоидни реакции и фобии
-обичащите Стайнбек и Пруст са законспирирани грандомани с комплекси за малоценност и пр.
той и доктора си е луд, затова и не чете ;))

Бо-о-же-е, аз се мислех за мизантроп, пък харесвах Стайнбег, докато все още четях. Ама харесвах и Моъм и Колдуел. Консултирай ме, моля те, с този човек, че ми омръзна от комплекси и конспирации. За Клавел и Хелър не му казвай, дано ми остане и малко интрига, а и някой кумир все пак. :)
Откакто спрях да чета много взех да пиша ей!

Дните на подобни автори са преброени.
Живеем във времето на интернет зависимостите, блоговете, форумите и сайтовете за литературна и психиатрична изява.

Днес се пише на килограм, ударно, като в ленински забой - по стахановски.

Какво тук значат някакви си Балзак и Моъм регистрация някъде да имат, някой да е гласувал за тях??!

А и не ги виждам в класацията на сайта за най-известни?

Тия да не са някакви нови потребители?

Нютон и Шекспир да имат нещо общо...абсолютно нищо, освен че и двамата са от редиците на Посветените и е твърде вероятно да са били евреи ;))

всички имаме нещо общо ;))

....в повече ;))

Библията. Препоръчвам Ви я!
Поздрави!

че количеството и качеството никак, ама никак не са приятели. Тук турската поговорка:,,Нерде чоклук, орда боклук''/ Където е кюпа, там е боклука/, е напълно показателна. Сещам се и за ироничната вметка на Далчев, по адрес на нашите плодовити писачи, че ако били писали по-малко, все нещо щяло да остане след тях.
Е, разбира се, има и изключения - и тук напълно съм съгласен с теб, че само един гений би могъл да ,,сприятели'' споменатите по-горе вечни врагове.
Лично аз обаче предпочитам качеството, затова чета малко, но стойностни книги, които ме отвеждат ,,към самото нещо'', към ,,фундамента''.
И нали си падам един вид ,,културен фундаменталист'' ще си позволя да споделя, че основите на моя ,,жизнен свят'' бяха положени от творчеството на гениалния Достоевски. След него моето културно-естетическо ,,аз'' бе дооформено от имена като Стендал, Бодлер, Мопасан, По, Хьолдерлин, Кафка, Пруст, Камю, Капоти, Селинджър...

Я ми кажи,мила,аз от какво страдам-преди много четях художествена литература и си я подбирах така:крими-романтика/без много гадости и ексцесии/или романтика-еротика/ама с много нежна любов/.Сега,такъв цвер не похващам-чета де кво ми падне от психологията и откривам човешки души.Мога/покрай тази литеретура /да бъда всичко на куп-д-р Уотсън,Поаро,Агата Кристи,нежна съпруга,любяща майка и строг родител,приятел и не чак до там,мога да остана без такъв и да прекарам живота си в самота от амбицията да имам истинските неща в света.Диагноза...?

определено страдаш от нежно-романтична-красиво-чувствителна и богата душа!!
Аз имам същата безпощадна диагноза. Ама ми липсва скромност ;))

на теб ти личи класата и класиката и от самолет!
(бурно кимане с глава и оплезване ала Айнщайн)
Обаче да знаеш - Достоевски е бил шизофреник. При това доказан!! ))
НО!! както казва любимият ми Казандзакис "крачката от гения до лудостта е една" ))

тя би повлияла на всяка вярваща душа. аз дори я изживях, бродейки по стъпките на Христос из Холи ленд, а и винаги съм вярвала в Бог - все едно дали го наричат Господ, Абсолют, Ноосфера, Вселенски разум и пр.

ти си Песимист гранде класа! Ако проявиш бодрост по повод провиденцията на книжното богатство, пак ела!!

какво е "повече" от Общото?? ;))

за философите казват, че четат поне 30 години, осмислят поне 10 и стават философи малко преди да осъзнаят, че имат стар дух в старо тяло ;))

Той е! ))) Поздрав и добре дошла отново!

"Творците, които преоформят живота" на хората, когато се докоснат до тях. Особено тези от тях, които стоят по-ниско и на които творците изглеждат великани. Нищо, че творците може вече да почиват от делата си, които остават и правят живота ни по-смислен.
Брависимо за тази мисъл!