Символна картина, скрити желания, подсъзнателни реки или прорицателско случване?
А може би понякога сънищата са и фантазни халюцинации, стари прераждания, спомени от бъдещето, дежа вю в безсъзнателното, сенки на индивидуалното, стари селения в образи?
Или пък са всичко, което е наша будност незабулена от свръхсъзнатото, мандала на всежеланото, мъдрост от отвъдното, кулминация на перипетия, която ни отнася в нереалното?
Дали древната китайска поговорка, че "на едно и също легло сънуваш различни сънища" има скрит смисъл?
А може би сънищата са вид митове, сънувани през вечността от различни хора?
Всичко е вярно и всички му вярват. На него - Сънят. Изсънувания.
"Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото и те сънуват." Х. Борхес
Що за индианска идея е капанът за сънища и какво се мъдри сутрин там, освен добрите идеи? 
Екстравертите и интровертите различно ли сънуват?
Какво остава в подсъзнанието след експерименти с REM-фазата на съня?
Откривали ли сте нещо гениално насън? И решавали ли сте сложни житейски казуси намирайки най-бързия изход единствено сънувайки го?
Неизбродно, безкрайна, по юнгиански мъдра и синхронична нашата съновна реалност е по-истинска от истинското съществуване.

Как ли се е чувствал Айнщайн когато Създателят му е подал насън Теорията на относителността?
Колко от изобретенията си Леонардо първо е сънувал?
Случайност или история, пророчество или мистична загадка са сънищата на знаменитите, известени за бъдното или отговорни за настоящето?
Вещият сън на Свети Августин, полифазните сънища, енергийната бодрост на сънуването, сънищата изпратени от небето, сънят на Анри IV, сънищата на Данте, Декарт, Достоевски, на фон Гуден и Гарибалди, на Фройд, на Александър Македонски, на Цезар, на Карл Велики, на Линкълн, на Тутмос, на Йосиф, на Яков, на Дюрер, на свети Франциск Азиски и свети Джовани Боско, на Сократ, Наполеон и Бетовен, Джеймс Уотсън, д-р Бантинг и Елиас Хол... на всички, които са одарени с висше и имат достъп до безкрайния енергиен океан, за тези и много други сънуващи гении с отключен от Бога талант, мисля. Мисля и сънувам. Сънувам и чувствам. Чувствам и помня. Помня и провиждам. Провиждайки сънувам.
Още изследвам, но Едно знам с абсолютна сигурност - сънищата идват от други небеса и ни се дават като път и постигане.
Тази книга започва със Стария Завет, а как завършва още никой не знае.
Тя е по пътя на сънуването, което може би е най-будното ни състояние.
Най древните сведения за сънуването срещаме върху глинени плочки във Вавилонския епос за Гилгамеш (3000 г.пр.н.е.).
Процъфтяващите културни цивилизации на гърците и египтяните имали способи за "пораждане на сънища" в светилищата и храмовете си с цел лекуване на болни хора.
Най-уважавания бог на ацтеките бил Богът на Сънищата.
Толтеките имали обредни ритуали за постигане на съновидения, в които решавали наболели проблеми.
Храма на сънищата, изкуството да сънуваме, умението на тълкувателя, смисъла на Съновника и още много стъпки по пътеката на разбулването им в мистичната среща на съзнание и подсъзнание, където откриваме, че Сънят е нещо велико, могъщо и базгранично, което битува вътре в нас и чака само да открием правилните начини да го опознаем, за да ни служи като Пътеводител към археологията на собствения ни Дух.

"Сънищата са забравеният език на човешката раса, а техните странни символи и алегории са пълни със скрит смисъл и тайни послания, които могат да водят и напътстват човека, ако се научи да ги разчита. В продължение на много години съм изучавал и анализирал сънищата си и вследствие на това продължително наблюдение и търсене на смисъл, мога твърдо да заявя, че те отразяват висш разум и мъдрост. Сънищата показват на човек къде греши и къде не, указвайки скритата причина за вътрешна дисхармония или емоционален срив. Те придават по-дълбок смисъл на живота, съдържат прозрения, които озаряват. Показват ни как да следваме своята съдба и да реализираме скрития в нас житейски потенциал.
Човек сънува средно по пет до седем пъти на нощ. Това може да ви учуди, тъй като ви се струва, че рядко сънувате, но всъщност всички хора сънуват всяка нощ, независимо дали помнят след това или не. Това е установено, защото по време на сън има „бързо движение на очите”, което психолозите могат да измерят и така да установят колко често човек сънува.
По принцип бебетата сънуват около 50 % от времето, в което спят, а недоносените – 70 %. Ние сънуваме по-често след дни, изпълнени с грижи и стрес, след активно учене, след травмиращи събития или нови и стимулиращи преживявания, което може би показва, че сънищата ни играят важна роля, като ни помагат да се справим с промените в живота. " Джош Кехоу

от други небеса и ни се дават като път за постигане'' - тук гласувам и с двете ръце! Ненапразно ги определих като ,,трансценденции'' в едноименния си постинг.
Какво мога да добавя към това сериозно обследване: в светлината на Кант и Хусерл, сънищата са най-живата илюстрация за самостойният и творчески характер на съзнанието.
И съвсем не е пресилено това, че ,,нашата съновна реалност е по-истинска от истинското съществуване''.
Великолепно есе си ни предложила, Северче!
Адмирации за тази интересна и вълнуваща тема!

не знех, че си писал за сънищата. Дай ми линк.
Всъщност те открих доста късно и имам да те наваксвам, но все пак си един всенаграждаващ десерт от квинтесенции на допадаща ми духовност и менталност. ))

постингът е великолепен!

Сънувах сън:
Вълшебство беше -
Пренесе ме в страна незнайна още.
Скали и проходи изминах,
А някой все затваря изхода.
Накрая стигнах до прозорец -
квадратна дупка в скалата варовита -
небрежно, с две дъски препречен.
- Ще скачаме, - зад мене някой рече, -
не спирай насред пътя.
И скочих в красивия син залив от високото.
Потънах сред водата и мехурчета,
за да изляза суха на брега -
Където други с децата-грижи си отиваха
и ме оставиха сама - да се събудя.

Сега ще знам, че няма нищо страшно
когато стигна пак до океана,
да скоча сред дълбокото
и да изплувам,
макар и мокра,
наяве, не в съня.