от парчетата на алогичния ум на бродягите в събуденото ми сърце ...

Това беше добро :)

А аз в една "игра на стъклени перли" открих филмовия аналог на текста ти и особено на последната му част:
"Когато човек пише върху белотата с кръвта на страстите си, това е пътуване в други измерения, странна вятърна мелница на ума, която ражда хляб за някой, пътуване из собствената бездна в безтегловността на антигравитацията, медитативно бродене в светове, които са непребродими, и странстване из песните на друидите с узнаването, че всеки тиранин е облаче обич, забито в гръдта, за да кърви вдъхновението ти в правилната посока.
Знаели са го... Срещам го навсякъде. Усмихва ме цялостно. Туптя.
Странно несвързано е всичко с всичко, а е толкова лесно в геометрията на простичките неща, която сглобява смисълът от парчетата на алогичния ум на бродягите в събуденото ми сърце.
Ще изляза от раковината само когато си готов да видиш. Да видиш себе си на дъното на радостта, от която има полет само нагоре. За теб слязох в тази пропаст. За теб ще чакам колкото трябва. Просто ще лежа в пясъците на времето и ще обитавам това море от поезия."
Ето го и него: http://www.youtube.com/watch?v=WKfzrdjzYI0&feature=player_embedded

Благодаря ти, че те има, Север, сестрице - Бъди Благословена и Щастлива!

благодаря!
и аз се радвам, че те има.
и благославям полета на орела ти!

Интресна дилема, препращаща ме към корелацията ,,обичащи'' - ,,живеещи''. Често съм се питал струва ли си да търсим смисъла и не е ли по-добре да се впуснем без много да му мислим в ,,обикновеното живеене''. В подобни мигове над главата ми надвисва строго Декарт и дилемата мигом се изпарява!
Поздрави, Северче!

Но не и самоцелна софистка...

"Смисълът - бисер в мида -
носи до края щит.
Може да стане видим,
ако бъде убит".

Из моя песничка...
:)))

установих, че Смисълът е безмислено-уникален за всеки човек, но отвеждащ го все там - на върха на онази планина, на която отдавна го чакат тримата мъдреци, за да му покажат пътя надолу или да проверят начинът му на летене.
една безкрайна спирала от низхождане и възходи ;))

Cogito ergo sum? ;))

С мислене не става!! Познавам много-много умни мъже, чието чувстване и интуиция са напълно опустошени от юрналия се в амбициозни "открития" интелект.
Ти поне знаеш за какво говоря. ))

Сега съм сигурна, че се усмихваш, защото виждаш, че Кълбото тръгна в посока Хайдегер и неговата Фундаментална онтология, която напълно съсича Декартовото Cogito.
Смисълът винаги е бил онтологично понятие с малко уилбърска интегралност в посока транперсоналното. ;))
Спирам, че ще се заиграя пак. Кълбото. Не беше ли то любимо игрално напомняне за митичността на Котката?

Хайдегер наистина ,,съсича'' ,,ergo''-то от въпросната формула и така се озовава очи в очи пред dasein-a.

като си слезнала заради мен, да не би да съм те карал?!

как да не слезе човек да те изчегърта de profundis ;))

по повод историчността, която обсъждахме вчера, помниш ли как Хегел е излял себе си във Феноменологията на Духа?
"Истинното е Цялото. А цялото е Самосъщността, която се завършва чрез своето развитие. Трябва да кажем за Абсолютното, че то всъщност е Резултат. И в края То е това, което наистина Е. И неговата природа се състои тъкмо в това, че е Нещо действително, субект или ставане на самото Себе си."

Dasein-а като времевостта от раждането до смъртта на битие-моженето ни, не е ли съществуването, което Е, но с привкуса на етиката на quidditas, essentia, които са вратата, през която си носим потенциала? И има ли реален предикат ... и, мамма миа, пак ще почна!! стоп-стоп-стоп ;))
знаеш ли какво ми експроприира отвреме-навреме? Ха! - един двадесетипетвековен скок над старите философии. Къмто днес дали не ни стигат само моите любими, велики трима? Юнг, Уилбър и Хайдегер?

(Ох, петима са... и Хегел... и 5-я - целунатия от Бог )

Нормално, зима е, пък и на sever това си е една чудесна традиция!
,,Безкрайностите на крайностите'' ти ги ,,хваща'' тъкмо Хегел ето тук:,,Чистото битие и чистото нищо, следователно са едно и също'', т.е. Смисълът, Самосъщността. След историческата си екскурзия из битието-в-света, изгубилата себе си в дебрите на Историята Абсолютна идея най-сетне се ,,намира''/припознава/ в Абсолютния дух.
Тъкмо в тази о-бик-олка/,,екскурзия''/ из кръглото битие е онтологическият смисъл на Историята като възможност, обикаляйки и ,,хващайки'' Цялото, Абсолютната идея да припознае себе си едно към едно, ,,истинно'' в Абсолютния дух.
В известен смисъл dasein-ът е Хайдегеровият прочит на Хегеловата феноменология и история.
Те стигат до ,,едното и същото'', но по различни пътища: Хегел- по пътя на умозрението, Хайдегер - по пътя на Хусерловата феноменология/ феноредукцията и фенодеструкцията/.
Захвърленият в света dasein/ за ужас на ранния Хусерл!/ губи себе си, ,,забравя'' своята същност, Смисъла, за да деградира до безличното das man във Всекидневието. Едва на ,,границата'', пред лицето на смъртта, dasein ,,става самия себе си'', снемайки ,,произвола'' не-аз/еxistentia/ - аз/essentia/ до Самосъщността. Така чистото битие ,,среща'' чистото нищо.
Колкото до великите: величието им е в това, че между Смисъла и Живота/си/ поставиха знак за равенство.

голямо кълбо - голям търкал ;))))))))))

Метафизиката е принципно насочена към запазеното и запазващото се. Ако битието е равномерно, едноообразно, хомогенно, то това е физика.

Кант: за предикатите...Съществуването (Dasein) не е реален предикат, т.е. то не е един измежду многото предикати, които могат да добавят или отнемат нещо към/от качествената определеност на даден предмет.

Хегел: Наличното битие (Dasein) е първата поставеност на единството на битие и нищо. В себе си то се явява тъждество на реалност и отрицание, за себе си - крайност.

Юнг: Очертаната с това аналогия между битието в историята (Dasein), което асоциираме с формата си, а емоционалната съдържателност чрез своята нуминозност и т.н.

А Уилбър: относно съществуването всяка същност или концепция има двойна природа – като цяло в себе. Аз съм уникална личност, тъй като притежавам различни потенциали: Аз съм добър, но понякога съм лош; обичащ съм, но съм враждебен. Аз съм баща и адвокат; харесвам риболова и баскетбола....".

но виждам, че и нашият ,,търкал'' си го бива!
Даа, метафизиката си е открай време ,,пазач'' на съществуващото от неумолимо връхлитащата го История.
Предугадил агресивните й ,,набези'', Кант неслучайно се затваря в метафизиката, при реалните предикати. Ето обаче, че Разумът му изиграва ,,лоша'' шега - откривайки творческия му характер, Кант на практика легитимира недружжелюбната История, защото творчеството, ,,синтезът'', няма как да се случат, освен в Историята/ ,,препъникамъкът'' и на Хусерл/.
По-нататък много точно си илюстрирала чрез Хегел, Юнг и Уилбър ,,сватосването'' на Историята и Метафизиката, коституиращо dasein-a като смисложивеене!

без лавата да ги изпепели ))

Хусерл е творил с ум в чистата феноменология. Уилбър е широкоспектърен. Ако се замислим дори най-примитивното понятие за феномен, излиза от рамката на логиката.
Само от начина ни на мислене зависи хармоничната връзка между иманентния и трансцендентния ни опит. Най-феноменално е естественото разсъждение над нещата посредством чувстването им. Рефлексията ни като собствено битие към феноменологията, зависи от нашата чистота.
И докато Хусерл търси строгата и стегната формула с научна насоченост за чистотата на феноменологията, Юнг леко отмества историчността в по-свободни територии на духа.
Скоро разглеждах една книга за нагуализма, в която се сравняват представените от Кастанеда толтекски познания с философските школи на Юнг, Хусерл, Елиаде и др. и се откриват доста аналогии.
А после се разглеждат изкуствата на прикриването, възстановяването на енергията, рекапитулацията, неправенето, лечителските практики и сънуването.
Май пак всичко ново е добре забравено старо!! ))

Та тия кахуни били живи нестинарки, виж ти!
Паралелът между науката и мистиката по-горе е твърде интересен и потвърждава тезата на Юнг за артефакта.
Колкото до ,,новото'', още Платон ни е на-помнил, че само си при-помняме стари неща!
Поздрави!

Намирам индианците за любима култура и се чудя защо са по-окултни от алхимиците дори, потънали с тайните си в небитието. Нагоре.
Но това е друга песен.
Трябва да ти я изпея някой път. ;))
Поздравявам и пожелавам... (другото на ухо!!)

"Само от начина ни на мислене зависи хармоничната връзка между иманентния и трансцендентния ни опит. Най-феноменално е естественото разсъждение над нещата посредством чувстването им. Рефлексията ни като собствено битие към феноменологията, зависи от нашата чистота."


Още ма-а-алко и ще ми стане ясен смисъла на вярата.Някакси горния цитат ме улучи предколедно.

Индивидуалният дух като част от развитието на човешкия род!! И докато при Хегел /питай онзи прекрасник от блогрола ти, който е хегелианец/ онтологията си е обективна диалектика с налично мислене-битие като тъждествени, то при Хусерл нагласата е с друга умопостройка в посока интенция, феномен, предметност. А в крайна сметка си идваме до любимия Хайдегер и идеята за инобитието изобщо.
Мен ако питаш, тази част, която те е уцелила е личното ми смислотворчество, ако говорим точно за тази всъщност: Рефлексията ни като собствено битие към феноменологията, зависи от нашата чистота, придобита чрез Чувстването. Като гонга е на Чистота, а ударението на Чувствуване. ))
Интуитивните прозрения, диктуващи битиен път на личността ако бъдат провидяни в правилната личностна посока са си он-то-логия или онова, което е налично съществуващо.
Ако си забелязъл в последващият ми диалог с Лиън, се опитах да прескоча цели 25 века философия, да скрия Айнщайн като 5-ят и да кацна право на Уилбър, но както казва един приятел Уилбър вече не е това, което беше, което пък си е съсипия на историчността като квинтесенция на трансцедентното, което ни е присъщо.

Само от начина ни на мислене зависи хармоничната връзка между иманентния и трансцендентния ни опит. Най-феноменално е естественото разсъждение над нещата посредством чувстването им. Рефлексията ни като собствено битие към феноменологията, зависи от нашата чистота. /Север/

Хаоса те ошашавя и спираш да мислиш. После изведнъж ти предлагат готово решение. Е как да не благодариш и да слушкаш? /Аз/

Аз не познавам авторите, които цитираш. И белите петна в общата ми култура са големи. Подозирам, че мястото на моите коментари не е тук заради високото ниво.
Улучи ме по една простичка и прозаична причина: Хармонията между иманентния и трансцедентния опит /по точно търсенето на тази хармония/ винаги ми е била основното движещо противоречие. Като че ли това са двата полюса на магнитното поле създаващо електродвижещото напрежение, та забързаните електрони да намерят „интуитивните прозрения”. Иманентния опит приземява привиждащите ми се реалности. Трансцедентния ги извисява. Разсъжденията посредством „чувстването на нещата” потдържа „левитацията”. Чистотата вероятно сближава двете опитности, докато формират хармоничното „поле”. Бих поспорил дали чистотата се постига „посредством чувстването”. Мисля че тя единствена от целия ти апарат е въпрос на лична воля и усилие.

„Интуитивните прозрения, диктуващи битиен път на личността ако бъдат провидяни в правилната личностна посока са си он-то-логия или онова, което е налично съществуващо.”

Имам едно интуитивно прозрение, че личността е динамичен процес, а не даденост, независимо ще ли личността, или неще. Опитностите се трупат независимо от желанието и да ги трупа. „Разсъждение над нещата посредством чувстването им”, като че ли е единствено възможния начин на разсъждение. Само желанието за собствена чистота е оставено като възможност за личен избор. За чистота при чувствопознаването говоря. Онази дето сближава полюсите.

Сега, ако наречем трансцедентния си опит Бог, вече сме закачили ластика който ще ни помогне да преодолеем гравитацията на иманентния опит. Това би следвало да правят религиите. Та да могат едни хора да полетят, че дори и да отлетят, други да ходят по земята, че и да пълзят по нея, а трети да ходят по водата. Добронамереност и чистосърдечие като че ли са ни по нужни на тоя етап от „високите технологии”, но ще почакам до 2012г.

Тоя коментар много го чувствах и малко го мислих. /сигурно си личи/. Но собствената ми „чистота” толкова си може на тоя етап. :)
Весели празници!

предколедна настроеност, а и заглавието на коментара ти по-горе, ме насочват към феномена ,,вяра''.
Известни са великолепните интерпретации на Хегел, Киркегор и Паскал, асоцииращи вярата като ,,вътрешна увереност'', повторение напред'' и ,,най-печелившият облог''.
Все ми се струва обаче, че има един друг феномен, пред-хождащ и обуславящ вярата, а именно: до-верието. Без тази своеобразна ,,пред-вяра'', самата вяра просто остава да дреме в нас като ,,готово за случване ,,Да!''. Именно това ,,Да!'' го дарява тъкмо до-верието, за да превърне вярата от есенция в екзистенция.
Нещо повече, доверяването е в основата не само на вярата, но и на знанието, зощото без предварително да пред-поставиш/ положиш/ нещо, то знанието/особено пък естествознанието/ се оказва просто невъзможно.
И доколкото доверяването е в пределите на Волята, връзката между нея и вярата е изключително здрава!
В качеството си на повторение, вярата комуникира и с рефлекса, разбиран като онова ,,Да!'' по-горе, израз на постигнатото съ-гласие между битието-в-света и битието на ,,моето'' съзнание.
Иначе казано, доверяването, а с него и вярата, са ни дадени, в целите на главната ни онто-задача: разкривайки какво и как сме да отговорим и какво и как е битието, в цялост.
И както великолепно си описала по-горе, и Хегел, и Хусерл, и Хайдегер, и Айнщайн, и Уилбър дават своите различни оригинални интерпретации на ,,главния въпрос'', но всички заедно тръгват от едно и също място - до-веряването и вярата.

обожавам този момент, в който противоположностите ми гръмват магнита, образувайки недуална спойка от чувство-разум и хармонизират всяко противоречие до онази Празнота, в която има Всичко, помирявайки контрастите ми в цялата им прелестна противоречивост в една Вяра, която е иманентна за всеки, точно както и Бог. и това изобщо не зависи от това дали вярваш всъщност или не. има го като прескок на онази тънка червена линия!!
светът има смисъл с хора като теб и си го знаеш, нищо, че разни обстоятелства ти стръжат вярата на тънки лимонови резени неприемливост в битийните полета на многопластовия житейски мизансцен.
животът понякога прилича на миш-маш от идеи, които си противостоят, но само в името на равновесието.
скоро с удоволствие четох за японския Кайзен, който в Бългаия го правим, но не сме го наименовали още.
Кайзен – да подобряваш света около себе си непрекъснато! всеки ден да правиш нещо, колкото и дребно да е, което да подобрява света. всяка дума, израз, поглед, усмивка, ремонта на нещо дребно, поправянето на нещо чуждо, малкото усилие в името на красотата, което би подобрило живота, света или съществуването ни.
нещо като вярата на бахайците, че денят има смисъл само ако са създали някъде красота или са изпълнили живота си с добрина и добро дело, с добра дума или усмихнат поглед.
пожелавам ти много видимо-удовлетворяващ те кайзен през новата 2010, а след 2012 г. ще има 1000 години мир и благоденствие.
ще доживеем - ще видим!! ))

Аз имам ДоВерие в дръзкото си С`Мир-еНие! ;))
Спомни ми един такъв поглед:
`Дълго ще помня окото на хаоса,
в което се стичах - горчива и унизена.
Солените думи гасяха мълнии,
за да науча какво е смирение.`

Блестящи диалози! С удоволствие ги прочетох в този ранно-късен час...
Бушуващото под побърхността на видимото носи наистина подпочвените води на Знанието, което е съчетало дълбоката интуитивна природа с онова отвъд нас, което е изразител на Колективното Несъзнавано, въплътило многовековната човешка памет, опитности, екстернализирания и обобщаващ израз на най-характерното за расата ни...
Потапяйки се в подобни теми, наистина човек усеща свързващите вибрационни процеси, които са невидимите електромагнитни вълни, излъчвани от мозъка, за да се слеят в единно поле на протичане на вездесъщото осъзнаване на движещите водовъртежни сили на Съществуванието...
Благословени празнични дни и окъпана в Светлина Нова година желая!

.... ,, обожавам този момент, в който противоположностите ми гръмват магнита, образувайки недуална спойка от чувство-разум и хармонизират всяко противоречие до онази Празнота, в която има Всичко, помирявайки контрастите ми в цялата им прелестна противоречивост в една Вяра, която е иманентна за всеки, точно както и Бог. и това изобщо не зависи от това дали вярваш всъщност или не. има го като прескок на онази тънка червена линия!! '' .... - това е хармонично ...

Цитирам те с това , защото ... ПРОСТО ТОВА Е , но осмислено е наистина момент на вълшебство в нас , вяра във вярата на смисъла като начало на нещо без начало и край ...

Чудесно е, че го можеш!

Смисълът е, че има смисъл във всичко видимо и невидимо!
Ние сме част от него и това е прекрасно!
Ти си чудесна!
Ведър ден!:)