Преди много време /около 524-та година/ Боеций написал своят трактат „Утешението на философията”, в което той – в затвора и угнетен, води диалог със състрадателната лейди Философия. Дамата му обяснява, че Щастието идва Отвътре! И т.н.

Да си причиняваме щастие или бъдеще по-красиво от мечтите ни зависи само от нас и това, че сме забравили вътрешното си слънце е много тъжна констатация. Да завъртиш Колелото на Съдбата сам в желаната посока е важно още от времето на Цицерон. Но по-важно е кое ще ни направи по-щастливи – Любовта или Смирението. Това е Въпросът!

Отговорът, естествено, знаят само Смирените и Влюбените.

Дали обществото ни е разпънато между полюсите на хомофобската си същност и алтруистична лудост и в тази разкрачка вижда ли се равновесието на смиреното приемане на нещата такива, каквито са?

Ако от теологична гледна точка в света съществува двигател на всичко, който наричаме Бог, то значи, че само с него можем да сравняваме Всичко.

Ако времето е безкрайно, а все пак почва отнякъде, това непременно ли значи, че и свършва някога?

Даам... сигурна съм, че позовавайки се на Айперонът си Анаксимандър винаги е чувал Музиката на Сферите. А аз виждам Смирението да моделира света ми в непознати за мен форми и измерения докато съм напълно Влюбена.

на личността е възможно. И на двама...

кое носи повече щастие беше въпросът ))

и двете - Любов и Смирение.

да отвори врата към дълбините на душата ни, а любовта от там да ни освети и изпълни живота ни... вечния. Времето започва и завършва за земните ни очи и няма власт над душата.
Нищо не може да ни донесе щастие, ако ние не му позволим, т.е., то е въпрос на решение, на нагласа позитивно да интерпретираме случващото се. Без тази нагласа, смирението може да ни доведе до песимизъм или безразличие, а любовта след периода на влюбеност да ни донесе само разочарования и болка. Щастието е самото то, ключ към себе си.

се възприема като кротост, незлобивост, липса на гняв и агресия. Всичко това обаче е следствие от един по-дълбок смисъл на тази настроеност. Всъщност с-мир-ението се явява съ-гласие, едно ,,велико ,,Да!'' на света, видно от самото му название. Иначе казано, при смирението моят вътрешен свят и светът, вън от мен, си стискат ръцете. В този ред на мисли, съотнесено с любовта, смирението е по-висше щастие, доколкото последната, бидейки ек-статична по своята същност, невинаги е в съгласие със света.
Всичко това важи, разбира се, при положение, че възприемаме щастието като удовлетворение на ненаситната ни иначе Воля.

С-Мир-Е-Ние-То е една голяма, лична, дълбока всепостигнатост на духовните ни еволюции в рамките на една житейска дързост, която ни кара да се чувстваме живи.
Затова все определям моето като... дръзко смирение!!

Да си измисляме щастие или бъдеще по-красиво от мечтите ни зависи само от нас и това, че сме измислили вътрешното си слънце е много тъжна констатация.

Така че - търсене му е майката, което значи съмнение, на което смирението придава обективност и предпазва от предразсъдъци и разочарования. Друг е въпроса, че до смирението се достига през бунта, няма как по друг начин. И така търкаляме колОлото

Конвенционалната философия ни кара да изглеждаме
умни и мъдри в очите на незрящите, но ни откъсва далеч от същността на нещата. Та хубаво е най-напред да си зададем въпроса: коя дефакто "цел" избираме за себе си, няма грешно, всичко зависи единствено от изборът ни какво желаем да постигнем :)
поздрави!

... ,, А аз виждам Смирението да моделира света ми в непознати за мен форми и измерения докато съм напълно Влюбена. '' ...

Смирението - важно е да приемаме света около нас ...
Любовта - тя е онова изворче в нас което ни кара да се движим във себе си , да мечтаем , значи да създаваме светове , значи да моделираме света около нас , значи смирено да му се насладим , значи да го обичаме , значи да сме влюбени във вълшебния кръговрат на мисъл и реалност ...

Това значи. И още много неща. Моето Смирение е все още твърде дръзко.

... Без дързост човек не би се отдал на вълните на любовта , без дързост не би могъл да премести и нищо в себе си и в реалноста ...
... Трябва да има огън в душата ...