Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2010 16:25 - Вагоните след локомотива
Автор: sever Категория: Изкуство   
Прочетен: 7296 Коментари: 15 Гласове:
84

Последна промяна: 05.09.2010 19:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Много са и ги наричаме както ни падне - от Спомени до Необходимости и от Възможности до ремаркета с Излишества.
Онзи вагон, който наричаме Спомени, очевидно трябва да се разкачва по нагорнището, за да олекваме от тежеста на понятия, които ни угнетяват под формата на хора, вещи, снимки, случки...
И се питам в тази връзка - не е ли време някой да изобрети ЧИА - Частична избирателна амнезия?
Но както казва Хегел "Совата на Минерва излита само на здрачаване".
Когато натрупаме познание и съответно печал, хубаво би било да поизчистим закачалката за голата истина от натруфените облекла и маски на Аз-овщината и да си лейнем вода по най-краткия път към успеха да сбъднем онези неизползвани Възможности, които мъкнем в следващия вагон.
По повод "изпуснатите Възможности" ми се иска да вменя на възможно най-голям брой хора моята дълбока убеденост, че такива няма. Ня-ма! Ако една възможност е трябвало да се сбъдне, то тя се е реализирала на принципа на най-малкото съпротивление и е факт някъде, някога. Несбъдната възможност е като онова твърдение на Камю, че всяка философия е самооправдание.
Следващия вагон са онези "Ами ако бях...". Веднага го разкачих от себе си в мига, в който усетих тежестта му като въпрос, чийто отговор знаеш, но чаровно не си задаваш, защото не те устройва.
Ако се замислим върху твърдението на Бейкън, че "човек може толкова колкото знае", трябва да подредим онзи вагон със Знания, които ни служат и да ги метнем в локомотива, а останалите да разкачим и да гледаме с упование как отлетяват по надолнището, а ние ставаме все по-леки и щастливи.
Има един специален вагон, без който може локомотивът да се превърне в самолет и излитането да се окаже много лесно достижение в геометрията на простичките неща - вагонът Време.
Това няма да го обяснявам, защото ще е лесноразбираемо за недуално-мислещите и непостижимо за останалите.
Вагонът Пространство също трябва да се разкачи и обитателите на тази илюзия да застанат в средата на хаоса и да си изберат посока... навътре. А съдейки по достиженията на Бътлър, никога не трябва да забравяме, че "Бог е бил доволен от творението си и това се оказало фатално."
Има още много вагони за разкачване. Някои от тях са лични, а други общочовешки, но важен е не Пътят, а пътуването и Локомотивът, а не вагоните.
Ако сме умни по Цицеронски ще изхвърлим "копията, които някой друг ни приготвя" (разбирай вагоните) и ще възприемем неговото "Virtute duce comite fortuna"  ("Храбростта води, а щастието върви редом.")
Ами - да... Локомотивът-храброст, сила, мощ, можене... и вървящото редом Щастие, знаене, радостно приемане на света, на всички и всичко.
Има едни най-тежки вагони, които товарят Пътуването с нечуван провал - вагоните Страдание и Злопаметност. Често човек е най-големият враг на себе си. Влаченето на страданието по нагорнището на Живота е голям дерт за непристигане на Върха на планината и Отвъд нея.
Ако бяхме малко повече епикурейци щяхме да знаем, че поуката е локомотив, а омразата вагон и Усмивката - криле, а презрението - олово в тях.
Дали губейки вагоните си, умножаваме моженето си? Да! Трижди Да!
Онова място в локомотива, заради което някога обикнах Сенека беше твърдението, че ако не знаеш кое е твоето пристанище, то за тебе няма попътен вятър.
И е много важно не само да не мъкнеш вагоните, а и да съумееш да избереш посоката, в която да ги разкачиш и момента, в който да олекнеш от тях.
Оставайки само с локомотива си, зная, че съм прескочила още едно небе и съм отлетяла в нагорното. А това е правилната посока.



Гласувай:
84
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elineli - Точно
24.03.2010 18:09
така си е Сияние!:)Колкото по лек си ,толкова по големи са маховете на крилете ти.Знанието е достатъчна храна в небето на можещия,а съжалението е камъкът, който само тежи :)))
цитирай
2. lb20 - ;)
24.03.2010 20:31
Подържай "локомотива" в изправност, останалото са подробности (hug)
цитирай
3. sever - а вие двете
24.03.2010 22:28
сте напрегръщани! ;))
цитирай
4. анонимен - Моето кредо:
25.03.2010 00:06
Мъкна си на гърба
драмата на битието:
хем да вървя по ръба,
хем да се радвам на гледката.
цитирай
5. sever - ахахаха, хубаво много
25.03.2010 02:35
parasol написа:
Мъкна си на гърба
драмата на битието:
хем да вървя по ръба,
хем да се радвам на гледката.

цитирай
6. evrazol - Колкото по лек си ,толкова по големи са маховете на крилете ти
26.03.2010 00:34
За това леките жени са с големи крака / шото крак 1.50 какъв да е ако не голям/

Иначе важните неща в живота ми не са се случвали след кой знае какво лично мое участие. Обаче са се случили след огромна лична последователност.

Все пак предпочитам краката пред последователността. Нали по пътя трябва да се ходи:)))

Ама в знак на съчувствие да ти кажа - спомените са си крака:)))
цитирай
7. sever - evrazol
26.03.2010 09:07
От една страна не биваше да обсъждаш краката ми публично, но от друга метафората ти се е получила.
Дано спомените, бидейки крака не се окажат рачешки,че с това едно напред, две-назад, локомотива може да забуксува. ;)))))
що се отнася до закона за най-малкото усилие и последавателността, пак си в мои води. ))
цитирай
8. lion1234 - Лелее,
26.03.2010 14:46
След такова яко разкачване на вагоните на печалното познание, направо си се превърнала в перце, витаещо в щастие!
Метафората с влака е интересна и твърде загадъчна, доколкото е ,,накачила'' дяволски игривите: знаене-можене-пространство-време-възможност-действителност.
Великолепна броеница: няма да я пипам, само ще й се наслаждавам!
цитирай
9. sever - lion1234
26.03.2010 16:48
забелязала съм, че най-обичам ти да ми пипаш думите. ))
всеки следващ вагон (освен локомотива, за който много съм изписала, защото е ефимерен и съдържа духовности), е излишество и същински мазохизъм към Духа.
цитирай
10. sunn - . . . Да можеш да преодоляваш грав...
26.03.2010 21:43
... Да можеш да преодоляваш гравитацията на деня дори за единици време ,
в това време да разпериш крилете си освободен , значи си успял да разкачиш едни вагони, за да разкачиш новите в друго време и пространство като локомотив ...
... Локомотивът без вагони се обезсмисля , а новите постоянно го усмислят като такъв ...
цитирай
11. evrazol - Все пак
26.03.2010 23:35
Да не забравяме, че основното предназначение на локомотива е да тегли вагони. Иначе съществувАнието му се свежда до това на дрезина. С багажник, ама дрезина. Колкото до рачешките крака - живеем в ерата на уни секса:))) Краката са важни, другото е проза:)))
Иначе ми е съпричастно тъжно за ценните ти неща записани на диск С. Може да се направи извод, че базата данни не бива да съучаства на операционната система. Операционната система трябва да се обръща към базата данни по свое желание и то само при нужда. Ако иска да оперира, де.
Много необятно поле отвори май. Оперира ли операционната система? Операционна ли е тя? А дали е оперативна, като е операционна? Какво да разбираме под операция? Болезнени ли са операциите непременно? С какво друго освен с данни могат да оперират системите? ....
Абе ако кажеш, че пиша глупости, ще помогнеш да откажа бирата вечер. Пък тя си ми е локомотив ... И назад вагони, крака, път ... И напред - вагони, крака път ... Ба си!
цитирай
12. sever - evrazol
27.03.2010 16:51
та няма как без вагони, но тук описвах най-тежките. духовните.
вагон е и семейството. хубав вагон - осмислящ, твой, светът ти в действие.
вагон са роднините, родителите и приятелите. доста често.
вагон са любимите, любовите, световете от тях и след тях.
и тънъ
и бирата е вагон, виж уискито е гориво ;))
цитирай
13. sever - sunn
27.03.2010 16:54
ако говорим за цялостната композиция, то никой локомотив не би се оплакал, че се движи безмислено, лишил се от вагоните поне временно.
от друга страна вагоните са му хронични на локомотива и той може само да има идея за Лекота ако ги разкачва своевременно и не влачи по нагорнището излишества ;))
цитирай
14. sunn - sever
27.03.2010 19:57
... МММ ддаа,... имайки идея за разкачване , имаш и мига на волност , имаш ли мига на волност - колко силно и страстно дишат дробовете изпълнени със свежест ...
... хвърчилото тегли нагоре , желае да се откъсне от своята връв , но без връв само за себе си във висините кому ще радва че е хварчило , себе си да ...
... всичко просто е - идеално просто, просто и идеално, сурово като природа, вселена - а всяка идея идеално начало, свят, вселена ( композиция от вагони ) и тук е фокуса - хоппп - старите са заменени с нови до следващият пулс на светлината ... ;)) ...
цитирай
15. evrazol - до следващият пулс
31.03.2010 01:43
Да изпулсираме настоящия пълноценно:))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sever
Категория: Изкуство
Прочетен: 382385
Постинги: 73
Коментари: 793
Гласове: 17542
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31