Постинг
16.09.2010 16:26 -
Мястото и Времето на будните
Автор: sever
Категория: Изкуство
Прочетен: 6667 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2012 23:01
Прочетен: 6667 Коментари: 12 Гласове:
75
Последна промяна: 05.05.2012 23:01
Време е да си раздам Кент Флош Роял-а и да отпразнувам Осъзнаването. Помня бях на 6 и яздех една пръчка навместо кон, когато разбрах, че смъртта е по-силна от живота, но само ако го отнеме в това време-пространство на материуса, когато човекът е близък и е част от съдбовността ти. Действието се развиваше в гробището на една планинска местност, а отпътувалият бе баща ми. Трябваше да порасна много бързо. Всички казваха, че съм мъдро дете.
По-късно когато срещнах за втори път смъртта тя приличаше на Сън и искаше да ми отнеме друго, а не живота. Истината е, че никога не е капо - винаги отнася нещо или някой без оглед на ценността му за нас. И винаги е безвъзвратно. Но всъщност това е илюзия. Срещите със смъртта дават голям простор на несъзнателното да ни връхлети с цялата си мощ, да ни обели от обвивките до кокал и да ни посочи с пръст - Това съм Аз!
По-късно се срещнах отново с нея в онзи лиричен смисъл на "ние живеем истински само когато умираме от любов."
И така осъзнах, че наистина когато се влюбваме, страдаме или правим някого щастлив ние обменяме души. Само този, който може да проектира в себе си моето свръхсъзнателно и да го разчете би могъл да ми бъде огледало. Тогава се срещнах със смъртта на Илюзията и огледалата.
Осъзнах, че "Алиса в страната на чудесата" наистина е книга, описваща виденията на болен човек по време на епилептичните ми припадъци /майки ако обичате децата си не им четете братя Грим и Алиса/ и че да четеш Достоевски си е шизофренно отскачане от стената на собствената невъзможност да пробиеш по-навътре в себе си с любов.
Май има много видове смърт. Повечето неестествени. Единствено смърт на душата няма. Тя е вездесъща и безсмъртна и в тази връзка харесва смъртта като портал към други измерения.
Бог не дарява безсмъртия, а само таланти. И си припомням как Моцарт чува само в една-единствена секунда цяла симфония и я написва, за да звучи тя през вековете 37 минути. Това е вертикалната чуваемост, която притежават поетите, композиторите, художниците озарени свише. Това, което американският физик Стивън Хокинг нарича imaginary time.
Никой не знае къде е тънката червена линия между смъртта и живота, любовта и приятелството, радостта и тъгата... освен ако не е буден.
"Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях." /Херман Хесе/
Будни са хората, които сами създават правилата си. /по Р. Бах/
Будни са хората с Dasein по Хайдегер, тълкуващо-разбиращи правилността на своя свят.
Онези, които по Фройд, знаят триковете между секса и смъртта.
Онези, умеещи да казват ела в мен, защото Аз съм ти и Ти си аз.
Будни са още неспящите, които имат Дневник за сънищата си.
И онези, които умеят да управляват Ефекта на сянката, /по Юнг/ и ценят индивидуалността на Self-a по пътя към Хармонията си.
По-късно когато срещнах за втори път смъртта тя приличаше на Сън и искаше да ми отнеме друго, а не живота. Истината е, че никога не е капо - винаги отнася нещо или някой без оглед на ценността му за нас. И винаги е безвъзвратно. Но всъщност това е илюзия. Срещите със смъртта дават голям простор на несъзнателното да ни връхлети с цялата си мощ, да ни обели от обвивките до кокал и да ни посочи с пръст - Това съм Аз!
По-късно се срещнах отново с нея в онзи лиричен смисъл на "ние живеем истински само когато умираме от любов."
И така осъзнах, че наистина когато се влюбваме, страдаме или правим някого щастлив ние обменяме души. Само този, който може да проектира в себе си моето свръхсъзнателно и да го разчете би могъл да ми бъде огледало. Тогава се срещнах със смъртта на Илюзията и огледалата.
Осъзнах, че "Алиса в страната на чудесата" наистина е книга, описваща виденията на болен човек по време на епилептичните ми припадъци /майки ако обичате децата си не им четете братя Грим и Алиса/ и че да четеш Достоевски си е шизофренно отскачане от стената на собствената невъзможност да пробиеш по-навътре в себе си с любов.
Май има много видове смърт. Повечето неестествени. Единствено смърт на душата няма. Тя е вездесъща и безсмъртна и в тази връзка харесва смъртта като портал към други измерения.
Бог не дарява безсмъртия, а само таланти. И си припомням как Моцарт чува само в една-единствена секунда цяла симфония и я написва, за да звучи тя през вековете 37 минути. Това е вертикалната чуваемост, която притежават поетите, композиторите, художниците озарени свише. Това, което американският физик Стивън Хокинг нарича imaginary time.
Никой не знае къде е тънката червена линия между смъртта и живота, любовта и приятелството, радостта и тъгата... освен ако не е буден.
"Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях." /Херман Хесе/
Будни са хората, които сами създават правилата си. /по Р. Бах/
Будни са хората с Dasein по Хайдегер, тълкуващо-разбиращи правилността на своя свят.
Онези, които по Фройд, знаят триковете между секса и смъртта.
Онези, умеещи да казват ела в мен, защото Аз съм ти и Ти си аз.
Будни са още неспящите, които имат Дневник за сънищата си.
И онези, които умеят да управляват Ефекта на сянката, /по Юнг/ и ценят индивидуалността на Self-a по пътя към Хармонията си.
МВР откри предсмъртно писмо от Емин 2 дн...
За смъртта на Ахмед Емин...
Доган не е напускал сараите от смъртта н...
За смъртта на Ахмед Емин...
Доган не е напускал сараите от смъртта н...
Разговор на заблудната синовност с праве...
"В начале бе слово" у апостол ...
Честит празник ЕЛЕКТРОННИ БУДИТЕЛИ!!!:))...
"В начале бе слово" у апостол ...
Честит празник ЕЛЕКТРОННИ БУДИТЕЛИ!!!:))...
1.
анонимен -
Каква будна умница си ти!
17.09.2010 08:32
17.09.2010 08:32
Възхищавам ти се! Бъди и буди! )))
цитирай
2.
анонимен -
Самоцел
17.09.2010 08:34
17.09.2010 08:34
Късно е да се чудя
подраних ли
и с колко.
Вече съм твърде буден,
за да приспивам болки.
Казвам, което правя.
Правя, което върша.
Ако ми искат,
давам.
Взимам, защото връщам.
Следвам посока само
ако и тя
ме следва
и не развявам знаме,
без да съм го отгледал.
Липсва ми нюх
за кръшкане
и за полезна орбита,
но не залагам
същност,
за да спечеля форма.
Като ранено бедствие
в близките
сто години
искам да съм причината
на собственото
си следствие.
цитирайподраних ли
и с колко.
Вече съм твърде буден,
за да приспивам болки.
Казвам, което правя.
Правя, което върша.
Ако ми искат,
давам.
Взимам, защото връщам.
Следвам посока само
ако и тя
ме следва
и не развявам знаме,
без да съм го отгледал.
Липсва ми нюх
за кръшкане
и за полезна орбита,
но не залагам
същност,
за да спечеля форма.
Като ранено бедствие
в близките
сто години
искам да съм причината
на собственото
си следствие.
"Никой не знае къде е тънката червена линия между смъртта и живота, любовта и приятелството, радостта и тъгата... освен ако не е буден."
Ъъъ, а ние заспалите я знаем, така ли, тънката червена линийка?!! Ъ, :))
Завъртях се в идеята ти, огледах се от тук от там, и си се вкарах в мои си мисли. тенкс за което.
За едно не съм съгласен, тва с приказките. Мили майки, и татковци, четете приказките на братята Грим, а за Алиса можете да давате плей на триъгълника. Децата трябва да ръгат въображение, за да им е по пъстро в сивото. А и сега като се вкараме в епизода на ХЛАД, ква им е работата, я там да съ хващът за ина книга и дъ въргалят поглед по редовете. Ама ха, де гу давът тъй-въй.
Хубав ден, с мен без мен, все тая :p
цитирайЪъъ, а ние заспалите я знаем, така ли, тънката червена линийка?!! Ъ, :))
Завъртях се в идеята ти, огледах се от тук от там, и си се вкарах в мои си мисли. тенкс за което.
За едно не съм съгласен, тва с приказките. Мили майки, и татковци, четете приказките на братята Грим, а за Алиса можете да давате плей на триъгълника. Децата трябва да ръгат въображение, за да им е по пъстро в сивото. А и сега като се вкараме в епизода на ХЛАД, ква им е работата, я там да съ хващът за ина книга и дъ въргалят поглед по редовете. Ама ха, де гу давът тъй-въй.
Хубав ден, с мен без мен, все тая :p
Прекрасен по презумпция, талантлив по рождение и дълбок като Марианската падина си... Красив е светът с хора като теб!!
Благодаря за този стих! ))
цитирайБлагодаря за този стих! ))
Ако имат здрав разум няма да четат точно тези автори на малките си невинни дечица. /братя Грим са шизофреници/
Има за разказване прекрасни приказки - от Шарл Перо до бълг. народни приказки.
А когато научат азбуката децата трябва да четат Ларус примерно и библиотеката на хлапето, вж. тук: http://nav.blog.bg/izkustvo/2007/03/04/biblioteka-na-hlapeto.48679 с някои изключения и допълнения, според семейните ценности и традиции, най-общо казано. ))
цитирайИма за разказване прекрасни приказки - от Шарл Перо до бълг. народни приказки.
А когато научат азбуката децата трябва да четат Ларус примерно и библиотеката на хлапето, вж. тук: http://nav.blog.bg/izkustvo/2007/03/04/biblioteka-na-hlapeto.48679 с някои изключения и допълнения, според семейните ценности и традиции, най-общо казано. ))
Нали не ми намiрисва, че искаме да вкараме дечурлигата в някви граници тесни като раници?!
Ама и ти си една (готина си, спокойно)
Просто си размишлявам, и то на глас, ъхъ И си казвам, ету аку sever не беше прочела Алиса, как щеше да осъзнае всичко това :)
цитирайАма и ти си една (готина си, спокойно)
Просто си размишлявам, и то на глас, ъхъ И си казвам, ету аку sever не беше прочела Алиса, как щеше да осъзнае всичко това :)
натресоха ми я в детската градина и още тогава нещо ми куцаше в тази болна история ;))
иначе то - познанието те настига вездесъщо и навсякъде особено когато знаеш какво/какъв/каква не искаш да бъдеш.
що се отнася до библиотеката на хлапето на нав, ако всички хлапета се "ограничаваха" да прочетат толкова колкото той е успял, светът щеше да е същински Едем. ;))
цитирайиначе то - познанието те настига вездесъщо и навсякъде особено когато знаеш какво/какъв/каква не искаш да бъдеш.
що се отнася до библиотеката на хлапето на нав, ако всички хлапета се "ограничаваха" да прочетат толкова колкото той е успял, светът щеше да е същински Едем. ;))
" 1. ka4ak - Прекрасно съждение за простотата на щастието!:)))
22.08 20:07
Приятно съпреживяване с Вечността в потвьрждение на Хармонията за малцина Докоснати в Пътя на Съвършенната Любов!:)))))))"
Просто и със следващия ти пост,доразвиваш усещането ми,а с този вече го затвърждаваш!!!Приятно е когато срещаш живи в Хармонията на Безкрая!!!:)))))))
цитирай22.08 20:07
Приятно съпреживяване с Вечността в потвьрждение на Хармонията за малцина Докоснати в Пътя на Съвършенната Любов!:)))))))"
Просто и със следващия ти пост,доразвиваш усещането ми,а с този вече го затвърждаваш!!!Приятно е когато срещаш живи в Хармонията на Безкрая!!!:)))))))
ka4ak написа:
" 1. ka4ak Приятно е когато срещаш живи в Хармонията на Безкрая!!!:)))))))
"Плътта на живота и кръвта на познанието се срещат в раната на изкуството. Само в него двата абсолютни противника отиват да си отдъхнат и влизат в прекрасен, но краткотраен съюз. Защото и Истината, и Добротата ни измамиха: те ни обричат в служба на това, което стои по-високо от нас и ни превъзхожда: Интелектът обслужва принципа на вещите, Нравствеността - принципа на надменния вечен безстрастен идеал, а Равнодушната Идея става милосърдна към нас хората само ако ние й върнем страстта, която познанието й отне - и този, който днес може да възвърне страстта на познанието е само изкуството, вече не толкова като модус на културата, а като последния шанс за рехуманизиране на познанието, който може да избере една екзистенциална позиция. Само този идеал, който призовава към чувствата да размишляват, а размишлението да чувствува, за да се срещнат невъзмутимата идеалност с изтръпналата реалност в общуването на силите на прекрасното и логичното като познаващ живот и живеещо познание, е в състояние да примири в своя диумвират смъртно завраждувалите рационален патос и ирационален порив, а такъв е идеалът на изкуството. Само то е в състояние да върне интимността на понятията и да накара от цифрите и знаците отново да потече този екстаз на възвърнатия смисъл в живота, който са виждали в числата питагорейците и който навсякъде в разсъжденията е откривал Плотин."
"Бунтът на бездарниците" Материус Розенкройцер или Тимен Тимев
10.
shelter -
Може би
19.09.2010 10:52
19.09.2010 10:52
животът е на/д/грАда-та на смъртта, а смъртта - прошката за нея!?
цитирайshelter написа:
животът е на/д/грАда-та на смъртта, а смъртта - прошката за нея!?
"Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш."
12.
original -
докато не срещнеш отражението си, незнаеш, че е красиво...
29.10.2010 17:58
29.10.2010 17:58
"Онези, умеещи да казват ела в мен, защото Аз съм ти и Ти си аз."
:))
цитирай:))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. O Mare E Tu
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren