Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2010 12:23 - За Вътрешната потреба като Dura necessita (Твърда необходимост)
Автор: sever Категория: Изкуство   
Прочетен: 5200 Коментари: 4 Гласове:
98

Последна промяна: 29.11.2010 14:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ако понякога си остана в тишината, винаги ми заговаря онзи вътрешен глас, за който споменават гностиците, теолозите и психарите, относно  идеите за първични качества, които не могат да бъдат причини на нищо. И все пак, както казвал Къмингс: „В окопите няма атеисти.”

Абстрактните и чисто формални повели ми почукват на портала от щастие, а мотивът „страст” обагря стилистиката в топло лилавото на постигнатия селф.

Предметността е неназовима, щом премине отвъд невидимия филтър на смисъла одухотворен като потреба от най-древната част на самите нас.

Хекуба е юмрук в парадигмата на моралния кантизъм. Тя ражда горящата си факла заради самоунищожението на цяла епоха от древни митове, в напълно безмислен порядък от случки в любовните светове на красивата външност.

Когато чувам музика след звукът от пляскането на една ръка, обикновено зная, че това е първичният смисъл, изобразяващ нямането на истина в покоя ми точно в този момент от замръзнал пейзаж, пренаселен с хора и земности.

Спекулациите за субективизъм винаги са опосредствали увяхването на съвестта като главна съставка на успението да се опознаеш отвътре-навън, т.е. емоционално.

Всички знаем, че сме енергийни системи обладани от душа.  Защо тогава на част от хората им е трудно да вникнат в онази физиологична акустика, която води до подсъзнателни умозаключения, имащи връзка само с Цялото, а не с респираторния излив на всичкоможене като краен опортюнизъм в ъгъла на "Никомаховата етика". 

Когато осъзнах смисъла на казаното от Аристотел: „Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчувствието.” , разбрах, че (отрицавайки го с приемане) съм готова да прощавам безусловно. И да забравям.

Това е едно от най-любимите достижения на духа ми. Радост е да го можеш!

Когато асимилирах Тодите (индийско племе, открито в мъглите на Сините планини през 1818 г., живеещо там около 7000 г.- 9000 г. – т.е. отпреди Адам и Ева, сред природата в огромни гнезда по дърветата и достигащо ръст около 90 см, но владеещи психиката до нива над Блаватска и др.) и узнах, че те дори нямат в езика си дума за „лъжа”, се влюбих в първобитното им високо-интелектуално можене, което е така одухотворено в земността, че е извисяване далеч отвъд нея. Нещо като туристически ресурс на духа в посока навътре, отричащ джайнизма, личното жертвоприношение и ред глупости нарочени за „важни”, с инатно оставане в острото хегелианство, което сме постигнали приживе.  Това дали сме Всеобщо същество си е въпрос на вътрешно убеждение и самопостигане в Чувствопознанието. Исках да кажа, че всъщност чрез разучаването на Тодите, осъзнах, че най-важното ни имане е Невинността.

Да си невинен е онази духовна чистота, която определя цялото ти съпреживяване в общия космически гоблен като Допринасяне към Цялото,  на база познанието ти, че Всичко е свързано с всичко. Ако не си направил нещо добро за всички, то значи не си направил нищо в житейското си наличие.

Помня латинското „От голям облак често пада малък дъжд.” И си мисля колко важна е радостта в добавянето на моженето и силата му на сбъдване в собствения ти свят и близките галактики.

И всичкоказването ми до тук си беше нещо като онзи възглас на Хораций: „Ей, за теб се разказва в баснята!”

Защото исках да споделя, че просто „Duo cum faciunt  idem, non est idem! -  „Когато двама правят едно и също нещо, не е едно и също нещо!”, особено ако им липсва заедност в Пътя.




Гласувай:
98
0



1. tomich - Горящата факла на Хекуба...
29.11.2010 23:03
Въпреки че философията ми е нещо като хоби (не всеки може да ЖИВЕЕ с нея и да я изживява като вътрешна необходимост), не мога да не отбележа, че пишете бих казал в много висок и изразителен стил. За съжаление обаче поднесените по този начин интересни идеи, философски обобщения и умозаключения трудно се метаболизират от незанимаващи се професионално с философия редови блогери, в това число и моя милост.
Не всеки може да познава и асимилира, например, философията на Е. Кант, за да разбере смисъла на горящата факла на Хекуба...
Вие плувате отлично в собствени води, изпитвайки щастието от самопознанието. Но ще изпитате ли щастието, ако някой се дави във вашите води и му хвърлите спасителния пояс на земността?
Истина винаги има и тя стои по-високо от всяка религия. Мисля така беше писала Е.Блаватска. А щом има Истина, има Обективизъм, а щом има обективизъм, има и Субективизъм.
Съгласен съм, че да се прави добро за всички е житейска необходимост, към която трябва всеки човек да се стреми, така както трябва да се стреми към единение и духовна хармония. Проблемът обаче е земен...
Иначе и аз споделям „Когато двама правят едно и също нещо, не е едно и също нещо!”дори и да не им липсва заедност в Пътя :)
Поздрав!

ПП Амбицирахте ме да си напиша и аз моето Верую :)))
цитирай
2. анонимен - )))) Много наситен, плътен, монолитен текст!
01.12.2010 08:55
Тежи колкото земен тон на Луната и отеква силно.
И почти изненадващо стигаш до истината, която и неукият съзнава несъзнателно: сам човек не може да бъде щастлив, както и трима не могат. )))
цитирай
3. tili - Нямам какво да добавя,
05.12.2010 16:31
освен, че прощавам, но все не мога да забравя. Т.е. - удрям чертата. включително и на себе си понякога.
И пак да попитам и аз: Каква ми е Хекуба? Поддавам се на страсти...
:)))
цитирай
4. silencemurmur - Когато чувам музика след звукът от пляскането на една ръка
05.12.2010 23:01
ако въобще, все още не си чула музиката на СЕГА.
Омагьосващи думи в текст-оргазъм.

поздрав на замечтаните ти очи
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sever
Категория: Изкуство
Прочетен: 408592
Постинги: 73
Коментари: 793
Гласове: 17571
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930