"Истинното е цялото. А цялото е самосъщността,  която се завършва чрез своето развитие. Трябва да кажем за абсолютното, че то е всъщност резултат, че едва в края то е това, което то наистина  Е и неговата природа се състои тъкмо в това, че е нещо действително, субект или ставане на самото себе си." 
                        
                     Г. В. Фр. Хегел, "Феноменология на духа" 
    

Дали сме наясно, че твърде често, за чието и да е битие, всеки друг е беззначителен, ако сме успели да се въздигнем над себичността си, самопознавайки се като дух, еволюирал над просебичните си цели, осъзнавайки, че е важна част от всичко останало.
Всяко усилие да се изрази неизразимото е увенчано с неуспех, поради собствената си предварителна обреченост и суета.
Фрагментирането на цяло-частите и после синтеза им до оцялостяване във Всичкото, често ни води до прозрения отвъд видимото и ни вписва в колодата на всемира по един неповторим надегоистичен начин, оспорващ единствено себе си.
Един вид, днес си представих Хегелианската надсетивност като неотричане на безкрайния позитивизъм, неосъждане и несъмнена оправданост извън действителното на действителността.
Може да сме епигони на Хегел и Гьоте донейде, но това не ни дава представа изведнъж за всеобщността на познанието, което сме натрупали като овъншностяване и относно съзерцанието на собствените ни безкрайни бездни, в които веднъж озовали се искаме да зарейваме мисъл и крила не само защото е надсетивна приятност, а защото възгледите ни от Кант, през Лайбниц до Юнг са натоварени единствено със самопознание.
Дали ще се обобществим чрез Хегеловите триади, Юнгианското инобитие или с всичкознанието на Уилбъровата интегрална духовност е все едно, ако сме стъпили здраво на пътя с желание да се самопозовем на собствената си мъдрост, чиято глобалност не води навън, а навътре и чиято споделеност се случва само веднъж и само с някой, който отключва в нас надбитийната ни принадлежност към духовната неосмисленост, наречена любов. И това е свободата...

Tой не беше ли обективен идеалист, sever?

И това е, разбира се.
Но аз някак никога не деля вътрешното си триединство на елементите му Хегел - Юнг - Уилбър.

Винаги ме е обърквал странният начин по който философите вървят в търсенията си. Толкова приказки и никакви действия.
Гробищата са пълни с философи. Не съм чувал някой от тях да е бил щастлив човек.
Любим ми е коментара на една лондонска стена. Някакъв фен написал:
"Бог е мъртъв" - Ницше
друг добавил отдолу:
"Ницше е мъртъв" - Бог

"Философията е една от най-древните науки, а смехът - едно от най-древните лекарства за подобряване настроението. Ето един малък пример как двете могат да се съчетаят в нещо хем полезно, хем приятно:

Диоген видял едно дете на жена с леко поведение да хвърля камъни по минаващите и му казал:

- Внимавай да не удариш с някой камък баща си!"

Философът софист Протагор се уговорил с един младеж да го учи в ораторското изкуство. Възнаграждението му да брои на два пъти: половината предварително, а другата половина - когато спечели първото си дело. Ученикът усвоил изкуството, но не се посветил на адвокатството. Тогава Протагор завел дело против него и заявил пред съдиите:

- Ако присъдата бъде в моя полза, то следва да ми платиш по силата на съдебното решение; ако ли бъде в моя вреда, следва да ми платиш, защото това ще бъде първото дело, което печелиш.

- Не съм съгласен! – възразил ученикът. – Ако спечеля делото, аз не трябва да ти плащам по силата на съдебното решение; загубя ли го – няма да платя, тъй като загубвам първото си дело.

Ха, сега пофилософствай чия истина е истинска? ;))

Примерите ти доказват само, че философите са най-устатото племе на планетата :)))

Като хакнеш така хекерската през душата и ставам душегубка.

milenich, бегай да учиш софистика при Протагор...;)))))

tomich, аз съм от прованса, такива софийски работи нещем :)))

Север, като спомена за неизразимото сетих се за 22D- измерния свят според една съвременна физическа теория за структурата въобще на Вселената. Та това ме наведе на мисълта дали можем да опознаем неизразимото или точно казано не-въобразимото.Според мен едва ли е възможно да приложим дедуктивния метод за нещо, което не можем дори да си въобразим, още по-малко, да осъществим синтезата (индукцията), за да конституираме цялостната картина на Нещото.

Макар и идеалистическа спорад марксистите. А всички ние сме фрагменти в настоящето, обречени да станат реликти в бъдещето...