Прочетен: 11000 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2012 00:15
"Човекът е фасадата на храм,
в който обитават цялата мъдрост
и цялата доброта." Ралф Уолдо Емерсън
Осъзнавайки, че съм толкова Себе си колкото свободно да пребъда в собствен in-spirit-ation и самопозовавайки се на вдъхновението като форма на съществуване и духовна еволюция, откривам че дори крембо или ниско пикираща чайка така могат да ме вдъхновят, че да отприщят в мен онази лекота, която е присъща на това състояние на летене с дни отвъд битийността.
Когато птиците се сменят, а песента остава... вярвам, че тя си е част от собственото ми съзвучие.
Стъписвам се от миговете, в които искам да съм варварина в градината ти, без да съзнавам, че може би и ти го искаш.
Когато струпвам гледки в очите си, сливам невероятното с динамиката на зреещото щастие.
С теб разумът ми служи колкото фенер на слепец. За мен си Съвършеният мистик. Това е любов заради самата Любов. Дуенде. Захир. Вдъхновение.
Част от мен иска да е твоят Емерсън в миговете му когато Природата е призната за извор за вдъхновение и истините с откриване на мистичното-автентично в себе си, са просто прашинки зарeдени с просветление.
Имайки вдъхновение всеки ден, ми се приисква да татуирам в теб духовностите си, без кармично да те бележа, а само копривно да ти напомня, че плетейки в името на любовта, с плуваща въздишка, твоята риза, те виждам по хиляди начини. И непрекъснато. Дори в детерминацията по Лаплас. Мога до пълна плътност да осиметря вероятностите ти.
Ако тишината ти може да ехти, все бих я докосвала - като звънче.
Думите ти са като двуостри ками. Понякога са бели ладии от прошепнати обичничета, а друг път ми срязват погледа... обикновено с някоя роса.
Да ти подарявам вдъхновение е част от Юнгианската ми същност да се слея в химична реакция с теб и да се трансформираме взаимно, вдъхновявайки одареностите си с безкрай. Подаръците са повярвани целувки. Вече творя в образ, който не съдържа никой, освен недуалната Любов, Космичната.
Със сърдечни поздрави!
20.07.2011 15:06
"Да се смееш достатъчно много и често ;да спечелиш уважението на честните критици;да изтърпиш предателството на фалшиви приятели. Да можеш да видиш и оцениш красотата . Kогато напуснеш света да оставиш след себе си здраво дете , или малка градинка , или поне малко промениш живота около теб;да знаеш , че дори само едно човешко същество е дишало по-свободно , защото ти си живял.
Всичко това означава , че си успял."
Невероятно красиво рисуване на недуалната , космичната Любов . Да чуваш звънчето в тишината- чудно !
Със сърдечни поздрави!
Един от Духовните му закони гласи "Онова, което сърцето ти смята за велико, е наистина велико. Онова ударение, което поставя душата, е винаги правилно."
Невидимото често има своя проекция в сърцето, знаеш. ))
Е понеже зараздавах Емерсоновите Духовни закони, ето един готин за теб -"Достойни да станат публично достояние са само онези мисли, до които сте достигнали, опитвайки се да задоволите собственото си любопитство."
"Да се смееш достатъчно много и често ;да спечелиш уважението на честните критици;да изтърпиш предателството на фалшиви приятели. Да можеш да видиш и оцениш красотата . Kогато напуснеш света да оставиш след себе си здраво дете , или малка градинка , или поне малко промениш живота около теб;да знаеш , че дори само едно човешко същество е дишало по-свободно , защото ти си живял.
Всичко това означава , че си успял."
Невероятно красиво рисуване на недуалната , космичната Любов . Да чуваш звънчето в тишината- чудно !
От Емерсоновата "Самоувереност" размишлението над това - "Глупавата последователност е кумирът на малките умове. Кумир, комуто се кланят дребни политици, философи и богослови. Ако искаш да бъдеш човек, говори днес това, което мислиш днес, с думи тежки като гюлета, а утре говори това, което мислиш утре, отново с тежки думи, дори ако то противоречи на всичко, което си казал днес." е много важно като начин да си обичаме противоречията.
И понеже човек е Бог в развитие, то всеки е способен да има пряк достъп до вселенската душа и чрез нея - до вселенската истина.
Голямоооо блаженство... ))
Ти знаеш.
А лекотата идва с летенето и е осъзнатата наслада на Contentus abundant.
22.07.2011 12:57
а по-предната вечер.
Връщах се вкъщи. Както всеки път и този се загледах в картините на витрината от изложбена зала. Почти бях подминала, когато тази, на която се любувам вече втора седмица ми се откри като друга. В миналите дни беше абстрактна цветова композиция, а в него внезапен момент сумракът в очите ми я превърна в млада жена със синя рокля и нежно-зелена риза. Косите - медено слънце - привързани със синя зъбрадка. Лицето -кротко приведен мек овал към тъничко рамо. В приказките тъй се показват вълшебните къщовнички. Едната й ръка сякаш издърпваше от вятъра престилка или се опитваше да затвори синьото на отворилата се роклята върху крехкото зелено, а то пък се беше увило около нюанс лилаво. Не престилка от свян, а топлина на благоуханна утроба. Другата й ръка беше притисната към гърдите и изпод нея сякаш имаше листче. Не листче, а благодарност, не благодарност, а пропукване, не пропукване, а нежност, не нежност, а милост, не милост, а цвете, не цвете, а любов... Молитва като Жена. Жена - като дом.
Не беше снощи, а снощи четох "Вдъхновението".
а по-предната вечер.
Връщах се вкъщи. Както всеки път и този се загледах в картините на витрината от изложбена зала. Почти бях подминала, когато тази, на която се любувам вече втора седмица ми се откри като друга. В миналите дни беше абстрактна цветова композиция, а в него внезапен момент сумракът в очите ми я превърна в млада жена със синя рокля и нежно-зелена риза. Косите - медено слънце - привързани със синя зъбрадка. Лицето -кротко приведен мек овал към тъничко рамо. В приказките тъй се показват вълшебните къщовнички. Едната й ръка сякаш издърпваше от вятъра престилка или се опитваше да затвори синьото на отворилата се роклята върху крехкото зелено, а то пък се беше увило около нюанс лилаво. Не престилка от свян, а топлина на благоуханна утроба. Другата й ръка беше притисната към гърдите и изпод нея сякаш имаше листче. Не листче, а благодарност, не благодарност, а пропукване, не пропукване, а нежност, не нежност, а милост, не милост, а цвете, не цвете, а любов... Молитва като Жена. Жена - като дом.
Не беше снощи, а снощи четох "Вдъхновението".
Щом така умееш да виждаш картини в междуредията ми, значи имаш уникалния поглед на хваналия парадокса и неизпусналия собственя си дзен.
Абсолютно!
Някога когато кльопах прана и източна мъдрост за себеподобните в себепространството си, открих как чрез думите да достигнем до смисъла на мъдростта, чрез действията да познаем изменчивостта, чрез предметите да разгадаем образите и енергиите им и чрез интуицията си да узнаем съдбата си, а ако ни е дадено и да я управляваме. И-дзин!
Когато усетим Първозданната Празнота, ще знаем, че сме на правилния път, защото тя е и Безмерната Пълнота.
15.12.2015 03:42
https://www.youtube/watch?v=FBVITUka_30
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren