Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2011 14:02 - Вдъхновението
Автор: sever Категория: Изкуство   
Прочетен: 10999 Коментари: 14 Гласове:
34

Последна промяна: 01.02.2012 00:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

"Човекът е фасадата на храм,
в който обитават цялата мъдрост
и цялата доброта." Ралф Уолдо Емерсън

Осъзнавайки, че съм толкова Себе си колкото свободно да пребъда в собствен in-spirit-ation и самопозовавайки се на вдъхновението като форма на съществуване и духовна еволюция, откривам че дори крембо или ниско пикираща чайка така могат да ме вдъхновят, че да отприщят в мен  онази лекота, която е присъща на това състояние на летене с дни отвъд битийността.
Когато птиците се сменят, а песента остава... вярвам, че тя си е част от собственото ми съзвучие.
Стъписвам се от миговете, в които искам да съм варварина в градината ти, без да съзнавам, че може би и ти го искаш.
Когато струпвам гледки в очите си, сливам невероятното с динамиката на зреещото щастие.
С теб разумът ми служи колкото фенер на слепец. За мен си Съвършеният мистик. Това е любов заради самата Любов. Дуенде. Захир. Вдъхновение.
Част от мен иска да е твоят Емерсън в миговете му когато Природата е призната за извор за вдъхновение и истините с откриване на мистичното-автентично в себе си, са просто прашинки зарeдени с просветление.
Имайки вдъхновение всеки ден, ми се приисква да татуирам в теб духовностите си, без кармично да те бележа, а само копривно да ти напомня, че плетейки в името на любовта, с плуваща въздишка, твоята риза, те виждам по хиляди начини. И непрекъснато. Дори в детерминацията по Лаплас. Мога до пълна плътност да осиметря вероятностите ти.
Ако тишината ти може да ехти, все бих я докосвала - като звънче.
Думите ти са като двуостри ками. Понякога са бели ладии от прошепнати обичничета, а друг път ми срязват погледа... обикновено с някоя роса.
Да ти подарявам вдъхновение е част от Юнгианската ми същност да се слея в химична реакция с теб и да се трансформираме взаимно, вдъхновявайки одареностите си с безкрай. Подаръците са повярвани целувки. Вече творя в образ, който не съдържа никой, освен недуалната Любов, Космичната.



Тагове:   север,   вдъхновението,


Гласувай:
35



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunn - . . . Е хармония! Със сърдечни п...
20.07.2011 14:46
... Е хармония!
Със сърдечни поздрави!
цитирай
2. анонимен - С хубаво есе
20.07.2011 15:06
и преживявания се връщаш. Притеснявах се къде си била, а то - на хубави места, видими и невидими, но реални! ))))
цитирай
3. karaiany - И аз ще си позволя да цитирам любимия ...
21.07.2011 05:38
И аз ще си позволя да цитирам любимия ти Емерсон :

"Да се смееш достатъчно много и често ;да спечелиш уважението на честните критици;да изтърпиш предателството на фалшиви приятели. Да можеш да видиш и оцениш красотата . Kогато напуснеш света да оставиш след себе си здраво дете , или малка градинка , или поне малко промениш живота около теб;да знаеш , че дори само едно човешко същество е дишало по-свободно , защото ти си живял.
Всичко това означава , че си успял."

Невероятно красиво рисуване на недуалната , космичната Любов . Да чуваш звънчето в тишината- чудно !
цитирай
4. sever - Е... като Емерсън. ))
21.07.2011 09:46
sunn написа:
... Е хармония!
Със сърдечни поздрави!


Един от Духовните му закони гласи "Онова, което сърцето ти смята за велико, е наистина велико. Онова ударение, което поставя душата, е винаги правилно."
цитирай
5. sever - parasol - С хубаво есе
21.07.2011 09:48
parasol написа:
и преживявания се връщаш. Притеснявах се къде си била, а то - на хубави места, видими и невидими, но реални! ))))


Невидимото често има своя проекция в сърцето, знаеш. ))
Е понеже зараздавах Емерсоновите Духовни закони, ето един готин за теб -"Достойни да станат публично достояние са само онези мисли, до които сте достигнали, опитвайки се да задоволите собственото си любопитство."
цитирай
6. sever - Който може рисува, който не може се учи. ;))
21.07.2011 09:55
karaiany написа:
И аз ще си позволя да цитирам любимия ти Емерсон :

"Да се смееш достатъчно много и често ;да спечелиш уважението на честните критици;да изтърпиш предателството на фалшиви приятели. Да можеш да видиш и оцениш красотата . Kогато напуснеш света да оставиш след себе си здраво дете , или малка градинка , или поне малко промениш живота около теб;да знаеш , че дори само едно човешко същество е дишало по-свободно , защото ти си живял.
Всичко това означава , че си успял."

Невероятно красиво рисуване на недуалната , космичната Любов . Да чуваш звънчето в тишината- чудно !


От Емерсоновата "Самоувереност" размишлението над това - "Глупавата последователност е кумирът на малките умове. Кумир, комуто се кланят дребни политици, философи и богослови. Ако искаш да бъдеш човек, говори днес това, което мислиш днес, с думи тежки като гюлета, а утре говори това, което мислиш утре, отново с тежки думи, дори ако то противоречи на всичко, което си казал днес." е много важно като начин да си обичаме противоречията.
И понеже човек е Бог в развитие, то всеки е способен да има пряк достъп до вселенската душа и чрез нея - до вселенската истина.
цитирай
7. lion1234 - Ех, блажено състояние...
21.07.2011 22:10
си е вдъхновението - мисли, чувства, желания, всичко ти идва наготово, с лекота, като по поръчка! Приятно плуване в морето на вдъхновението, ,,недуална'' Магьоснице!
цитирай
8. sever - lion1234 - Ех, блажено състояние...
22.07.2011 10:47
lion1234 написа:
си е вдъхновението - мисли, чувства, желания, всичко ти идва наготово, с лекота, като по поръчка! Приятно плуване в морето на вдъхновението, ,,недуална'' Магьоснице!


Голямоооо блаженство... ))
Ти знаеш.
А лекотата идва с летенето и е осъзнатата наслада на Contentus abundant.
цитирай
9. shelter - Син/я/хрония
22.07.2011 12:57
Не беше снощи,
а по-предната вечер.
Връщах се вкъщи. Както всеки път и този се загледах в картините на витрината от изложбена зала. Почти бях подминала, когато тази, на която се любувам вече втора седмица ми се откри като друга. В миналите дни беше абстрактна цветова композиция, а в него внезапен момент сумракът в очите ми я превърна в млада жена със синя рокля и нежно-зелена риза. Косите - медено слънце - привързани със синя зъбрадка. Лицето -кротко приведен мек овал към тъничко рамо. В приказките тъй се показват вълшебните къщовнички. Едната й ръка сякаш издърпваше от вятъра престилка или се опитваше да затвори синьото на отворилата се роклята върху крехкото зелено, а то пък се беше увило около нюанс лилаво. Не престилка от свян, а топлина на благоуханна утроба. Другата й ръка беше притисната към гърдите и изпод нея сякаш имаше листче. Не листче, а благодарност, не благодарност, а пропукване, не пропукване, а нежност, не нежност, а милост, не милост, а цвете, не цвете, а любов... Молитва като Жена. Жена - като дом.
Не беше снощи, а снощи четох "Вдъхновението".
цитирай
10. sever - shelter - Син/я/хрония
22.07.2011 15:20
shelter написа:
Не беше снощи,
а по-предната вечер.
Връщах се вкъщи. Както всеки път и този се загледах в картините на витрината от изложбена зала. Почти бях подминала, когато тази, на която се любувам вече втора седмица ми се откри като друга. В миналите дни беше абстрактна цветова композиция, а в него внезапен момент сумракът в очите ми я превърна в млада жена със синя рокля и нежно-зелена риза. Косите - медено слънце - привързани със синя зъбрадка. Лицето -кротко приведен мек овал към тъничко рамо. В приказките тъй се показват вълшебните къщовнички. Едната й ръка сякаш издърпваше от вятъра престилка или се опитваше да затвори синьото на отворилата се роклята върху крехкото зелено, а то пък се беше увило около нюанс лилаво. Не престилка от свян, а топлина на благоуханна утроба. Другата й ръка беше притисната към гърдите и изпод нея сякаш имаше листче. Не листче, а благодарност, не благодарност, а пропукване, не пропукване, а нежност, не нежност, а милост, не милост, а цвете, не цвете, а любов... Молитва като Жена. Жена - като дом.
Не беше снощи, а снощи четох "Вдъхновението".


Щом така умееш да виждаш картини в междуредията ми, значи имаш уникалния поглед на хваналия парадокса и неизпусналия собственя си дзен.
цитирай
11. compassion - Вдъхновението
22.07.2011 15:23
от образ, който не съдържа никой, освен недуалната Любов във ВСИЧКО, ни твори и трансформира непрекъснато. Вместо да се бием в гърдите като творци, да благодарим предварително. Когато чудото става, вече сме безпаметни други ...
цитирай
12. sever - compassion - Вдъхновението
22.07.2011 15:59
compassion написа:
от образ, който не съдържа никой, освен недуалната Любов във ВСИЧКО, ни твори и трансформира непрекъснато. Вместо да се бием в гърдите като творци, да благодарим предварително. Когато чудото става, вече сме безпаметни други ...


Абсолютно!
Някога когато кльопах прана и източна мъдрост за себеподобните в себепространството си, открих как чрез думите да достигнем до смисъла на мъдростта, чрез действията да познаем изменчивостта, чрез предметите да разгадаем образите и енергиите им и чрез интуицията си да узнаем съдбата си, а ако ни е дадено и да я управляваме. И-дзин!
Когато усетим Първозданната Празнота, ще знаем, че сме на правилния път, защото тя е и Безмерната Пълнота.
цитирай
13. raders - :))) Вероятно точно по този начин се ...
04.07.2013 17:55
:))) Вероятно точно по този начин се обясняват в любов философите. Наистина го умеят.
цитирай
14. planinitenabulgaria - Това есе ми напомни за още едно подходящо има за автора - Вятърна вълшебница.
15.12.2015 03:42
Тъй като есето е романтично по характер - поздрав с едно романтично произведение - първото, предвещаващо налагането на романтичния стил в музиката. За да няма неяснота относно тази /не/вещ на автора, той нарича втората част Романца.
https://www.youtube/watch?v=FBVITUka_30
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sever
Категория: Изкуство
Прочетен: 608883
Постинги: 75
Коментари: 802
Гласове: 18309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031