Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2016 12:43 - Интуицията като Божествена вграденост в нас
Автор: sever Категория: Изкуство   
Прочетен: 3248 Коментари: 19 Гласове:
25

Последна промяна: 04.10.2016 19:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Опитът е единственият източник за натрупването на личните истини. После обаче казват, че човек трябва да се очиства от наслоения в живота си опит, за да обхване всецялото. Метафизически има предрасъдъци, които по Кантиански бихме разгледали като очистване. Разширявайки понятията си, често внасяме синтетични познания. И тогава идва Изборът на вградената отвътре ни Божествена интуиция. И избираме - органон, канон, трансцедент... Сетивността се вглежда. Умът разглежда. Духът проглежда. Важното е да изчисим излишните натрупвания, за да освободим пространствата в себе си, за да подредим в правилност интуитивното ПроВидяно. Интроекцията е излишен прием, но често неизбежен. Логично е да съчетаваме в себе си стари опитности и ново познание, да се вглъбяваме и съзерцателно да вчувстваме и пресяваме преминаващото през нас.
Когато проектираме навътре нещата идващи отвън, те често стават огледала, егрегори или екранират неправилни принципи в нас.  Поглъщането на позиции, които пък отразяваме навън е примитивен начин за налагане на псевдо-авторитет в собствения ареал на общуване.
Трябва да знаем, че всеки от нас има вградена априорна представа за света и трябва да слуша интуицията си безапелационно. Това е единственият начин да живеем в правота, да сме чисти и добронамерени, давайки най-доброто от себе като e-motion - чувствата отвътре навън към света.
И помнете - нещата са недуални, макар да съществуват двуяко - единият път вън в света, а вторият - в съзнанието ви.
Кой е правилният им модел... изберете сами.
Винаги се осланяйте на интуицията си като ваш център, защото тя е вградената ни Божественост и никога не греши. Спонтанността е нейната непогрешима крачка в правилната посока на Всичко. Въображението е пророкът `и. А чувствата са флагманът на правилният Избор.
А както знаем Изборът е Съдба.




Гласувай:
28
3



Предишен постинг

1. evrazol - Интуицията е развита до рефлекс ...
04.10.2016 14:43
Интуицията е развита до рефлекс форма на емпатия.
цитирай
2. lion1234 - Изключително вярно!
04.10.2016 15:21
Интуицията е божият глас в нас и затова - най верният ни ориентир за света, вселената, самите нас! Дано повече хора осъзнаят тази проста истина.
Усмихнат ден, Северче!
цитирай
3. sever - Интуицията е развита до рефлекс ...
04.10.2016 16:47
evrazol написа:
Интуицията е развита до рефлекс форма на емпатия.


Дефинитивна мисъл, както винаги! ;)))
цитирай
4. sever - Изключително вярно! Интуицията ...
04.10.2016 16:48
lion1234 написа:
Изключително вярно!
Интуицията е божият глас в нас и затова - най верният ни ориентир за света, вселената, самите нас! Дано повече хора осъзнаят тази проста истина.
Усмихнат ден, Северче!


Дано! И да започнат да си вярват и самопозовават.
цитирай
5. tomich - Темата за интуицията е много интересна и обширна...
04.10.2016 20:53
За да се довери или не на интуицията, човек трябва да знае в каква ситуация на обкръжение се намира.
Според мен има три основни степени на интуиция:силна, средна и слаба.Когато е силна(при много чувствителни, емоционални хора), тя действа мигновено, изпреварвайки реакцията на разума.Човек със средно или слабо развита интуиция, обикновено се доверява на аналитичната способност на ума или изобщо не чува "вътрешния глас" на подсъзнанието. Въобще не може да се каже със сигурност или предскаже какъв ще е резултата, ако интуицията е дала решение за действие или бездействие вместо разума, както разбира се, и в обратния случай - всичко е много комплицирано.
Личното осъзнаване на подсъзнателната интуиция, е изключително трудно. На мнение съм, че да се генерализира значението на интуицията е повече на емоционална, отколкото на разумна основа.
Удоволствие е да чета твоята философско-публицистична проза, подшита с уникална литературна ерудиция и енциклопедични знания! Темата за интуицията е много интересна и обширна и аз ти благодаря, че е подхвана...
цитирай
6. planinitenabulgaria - Още една прекрасна вещ!
04.10.2016 22:49
Дано да видим тези есета и на хартиен носител. Както някога есето с "Молитвата".
цитирай
7. sever - Темата за интуицията е много ин...
05.10.2016 10:23
tomich написа:
Темата за интуицията е много интересна и обширна...
За да се довери или не на интуицията, човек трябва да знае в каква ситуация на обкръжение се намира.
Според мен има три основни степени на интуиция:силна, средна и слаба.Когато е силна(при много чувствителни, емоционални хора), тя действа мигновено, изпреварвайки реакцията на разума.Човек със средно или слабо развита интуиция, обикновено се доверява на аналитичната способност на ума или изобщо не чува "вътрешния глас" на подсъзнанието. Въобще не може да се каже със сигурност или предскаже какъв ще е резултата, ако интуицията е дала решение за действие или бездействие вместо разума, както разбира се, и в обратния случай - всичко е много комплицирано.
Личното осъзнаване на подсъзнателната интуиция, е изключително трудно. На мнение съм, че да се генерализира значението на интуицията е повече на емоционална, отколкото на разумна основа.
Удоволствие е да чета твоята философско-публицистична проза, подшита с уникална литературна ерудиция и енциклопедични знания! Темата за интуицията е много интересна и обширна и аз ти благодаря, че е подхвана...


Омъгляването на чувстването води до точно такива степени в ползването на интуицията, Томич! Хората често заместват чувства с разум и употребяват паразити в речта като "Без емоции!", той/тя "е много обран",и пр. Чувството /емоцията/ е най-верният камертон в прошепването на душата. В личния ни свят има блаженства, на които можем да се наслаждаваме само ако ги споделим с някой, който интуитивно избираме за главен герой в пиесата на живота ни.
Да гледаме в себе си не е абстрактно можене, то е интуитивно вглъбяване. Творенията на разума не са уникални, а универсални. Вглеждането чрез интуицията в сърцето ни е уникално, защото е плод на Духа.
Интуицията не дава решение, тя действа спонтанно, защото е духовна Божествена проекция в нас.
Темата наистина е дълга.
цитирай
8. sever - Още една прекрасна вещ! Дано да ...
05.10.2016 10:27
planinitenabulgaria написа:
Още една прекрасна вещ!
Дано да видим тези есета и на хартиен носител. Както някога есето с "Молитвата".


И това ще стане!
Молитвата в коя книга съм я публикувала, хааа, забравила съм. ;)))
цитирай
9. tomich - Интуицията и интелектът се допълват, а не се абсолютизират
05.10.2016 21:52
Интуицията е енергия (сила) и е тясно свързана с придобитите знания и опит на субекта. Затова естествено е да бъде степенувана и не е резултат на омъгляване на чувстването. Също в тази връзка интуицията еволюира.
Много интересна е новата, интуитивната философия на А.Бергсон. Доколкото разбирам, тя не отрича съвместимостта на интуицията с интелекта. Познанията, получени по интуитивен път, следва да се обработят, анализират от интелекта, което означава, че интуицията предхожда интелекта. Те се допълват взаимно...В тоя смисъл, разбира се, интуицията не дава решения( в първия мой коментар явно съм се изразил неточно!) Решението го дава разумът. Това е простата истина.
Поздрави!
цитирай
10. evrazol - Мисля си ...
06.10.2016 12:06
Животните имат инстинкт. Как се развива и унаследява ли се не знам. Допускам, че това е техният Божествен дух. /Нали всичко, което не знаем прехвърляме на Бога/
В същността си ние си оставаме животни и имаме специфичните за вида инстинкти. Божествен Дух.
За разлика от животните, хората еволюират чрез разума, логиката си, научавайки се да потискат инстинктите си. Включително и този за самосъхранение. Разумът замества нуждата от рога и копита, нокти и зъби, козина и т.н.
Скоба: Развитието е резултат на противопоставяне. Без противопоставяне развитието спира. Край на скобата :D
Противопоставяйки разума на инстинктите развиваме и двете. Животът сред разумни същества определено дава предимство на развитието на разума и сериозен превес в противопоставянето му на инстинкта. "Опитът е единственият източник за натрупването на личните истини." - казва Север. Но какво става с инстинктите докато разума натрупва своите "истини". Според мен те не изостават в усъвършенстването си. а също се развиват. Просто мисленето е с приоритет и не забелязваме това развитие. Ходим по инстинкт все по-добре, любопитстваме по инстинкт, създавайки предизвикателства пред разума. Човекът и животното съществуват успоредно, докато знанието и възпитанието не преодолеят Божествения дух - инстинкта.
Тогава "човек трябва да се очиства от наслоения в живота си опит, за да обхване всецялото". Т.е. да преоткрие потиснатите си инстинкти.
Тук трябва да отбележа, че никой не възпитава чувствата ни /дресурата не е възпитание/, процеса на възпитанието им е оставен на случайността. Нито родителите ни, нито обществото, нито собственият ни разум имат грижата да ги изследват и обосновават разумно /та нали сме избрали разума за еволюционен път/ и по този начин се пльосваме на попрището жизнено в средата, въоръжени с усещания без разумно основание. Пльосваме се с първичните си недоразвити инстинкти "добре ми е" и "зле ми е". И те са основните ни инстинкти-мотиватори на тоя божествен дар разума.
цитирай
11. evrazol - Продължавам да си мисля :)
06.10.2016 12:08
"Добре ми е" и "зле ми е", без никаква причинно-следствена връзка. Почти не се замисляме за практически възможния път, по който да преминем, така че „зле“ да стане „добре“, или „добре“ да се самозапази. Въобще не се опитваме да разберем кога, защо и как е започнало да става „добре“, или „зле“. Развили сме се до нивото ПРОСТИ ХОРА и се мотивираме от инстинкти, защото още нямаме интуиция. Тя идва после, но не задължително, не винаги, и не при всеки. Идва при онези, които успеят да РАЗБЕРАТ ЛИЧНАТА СИ РОЛЯ В ПРОЦЕСА НА „ДОБРЕ“ И „ЗЛЕ“. Те знаят и помнят как инстинктите им са предопределили изборите чрез чувството. Приемат, че днешното „добре“ може да бъде основата на утрешно „зле“ и обратно, спират да „живеят за мига“ и започват да планират „после“. Започват да развиват интуиция.
Интуицията работи с библиотеката от шаблони на опита, преминанала от съзнателното на подсъзнателно ниво. Интуицията е способност за откриване на аналогията между привидно несвързани събития складирани в тази библиотека. Възпитано чувство, превърнало се в рефлекс. Ето защо трябва много да внимаваме какво „вкарваме“ в тази библиотека. Да внимаваме, ще рече да разбираме. Себе си, преди всичко. В този момент започваме да надрастваме животинското си начало, мотивирано от инстинкта и да развиваме човешкото.
Познавайки себе си, опознаваме другите. „Адът – това са другите“ е сентенция на човек останал на животинското си равнище. Другите преживяват същите страсти и страдания като нас. Техните ад и рай са като нашите. Ако добре помним своите изживявания, чевствата си в радост и мъка, можем да съпреживеем техните състояния. Можем да им съчувстваме и да ги разбираме. Ако добре помним своите изживявания ще развием емпатия.
А ще помним добре, ако добре сме осмислили собствените си състояния. Неосмислените неща се забравят, те не се превръщат в рефлекс на поведение и не остават в подсъзнанието като библиотека с опит, а като библиотека със страхове, фобии и пристрастия.
цитирай
12. evrazol - +
06.10.2016 12:09
Да се самоосмислим добре е възможно само, ако сме честни пред себе си. Самооправданията може и да ни успокоят временно, но самооправдаването си е форма на алкохолизъм с точно същите последствия и деградират личността не по-малко. Самообвиненията – също. Номерът е в обективността, а за нея е необходима почтеност. За вътрешния ни свят говоря, във външния двуличието е неизбежно.
Помнейки себе си, откриваме в другия собствените си състояния и в известен смисъл той ни става ближен. Разпознаваме в чертите на лицето му чувствата си, в погледа му желанията си, в стойката му състоянието си. Усещаме „харизмата му“ и също като животните откриваме в него приятел, или враг, без да сме го виждали никога преди. Съзнанието ни рови в билиотеката и намира там външни белези на вътрешното му състояние аналогични на нашите. Този процес може да е осъзнат, може и да не е, но той протича. И силата на потока зависи от СТЕПЕНТА НА ВЪТРЕШНАТА НИ ПОЧТЕНОСТ, с която сме разбирали себе си. Силата на този поток /откриването на нашите състояния в ближния/ погрешно наричаме проявление на Божествения Дух. Но това е само негово следствие. Проявление на Божествения Дух е вътрешната ни безкомпромисна почтеност пред самите себе си.
Интуицията.
Практически живеем по интуиция. В динамичния ни живот няма време за мислене. Мисленето е, или предварително, или следварително на действието. Самото действие е интуитивно, защото никакъв анализ на миналото и никакво предвиждане на инвариантното бъдеще не са в състояние да „уцелят“ на сто процента фактическата ситуация на момента. Интелигентността е неспособна да оцени моментната реалност. Оценява я интуицията. Интелигентността върши работа в предварителното и следварителното осмисляне. Но ВЪТРЕШНАТА ПОЧТЕНОСТ ВЪЗПИТАВА И РАЗВИВА ИНТУИЦИЯТА, нужна за реакция в конкретния момент. За това и не особено интелигентни хора развиват силна интуиция – те са развили голяма степен на вътрешна почтеност. Като инстинкта на животните.
цитирай
13. sever - - Интуицията и интелектът се доп...
06.10.2016 22:23
tomich написа:
- Интуицията и интелектът се допълват, а не се абсолютизират
Интуицията е енергия (сила) и е тясно свързана с придобитите знания и опит на субекта. Затова естествено е да бъде степенувана и не е резултат на омъгляване на чувстването. Също в тази връзка интуицията еволюира.
Много интересна е новата, интуитивната философия на А.Бергсон. Доколкото разбирам, тя не отрича съвместимостта на интуицията с интелекта. Познанията, получени по интуитивен път, следва да се обработят, анализират от интелекта, което означава, че интуицията предхожда интелекта. Те се допълват взаимно...В тоя смисъл, разбира се, интуицията не дава решения( в първия мой коментар явно съм се изразил неточно!) Решението го дава разумът. Това е простата истина.
Поздрави!


Уважавам всички гледни точки. Само да ограбя малко време за концентрация и ще отговоря по достойнство на коментара. Благодаря!
цитирай
14. sever - към evrazol - коментар 14:
07.10.2016 09:30
Нали знаеш как обичам да събуждам спонтанните ти лъвски мъдрости. ;)))
Какво ти казах, според мен си подхвърлил няколко диаманта на сребролюбивия разум в материалната ни вселена. Много ми хареса концепцията ти за Вградената Почтеност като Ключ към Интуицията, т.е. Божественото в нас Емоцио.
Сещам се за усещането си пред иконата Матер Долороса - прободената с нож Богородица на зографът Никола от Одрин - когато такава вещ те докосне, ти проехтяваш на друго ниво. Още по-силно е с хората - резонансът откликва до дълбини и наистина е от огромно значение какво вкарваш в собствената си Библиотека, както го наричаш.
Напълно приемам и тази ти идея: "Интуицията е способност за откриване на аналогията между привидно несвързани събития складирани в тази библиотека. Възпитано чувство, превърнало се в рефлекс. Ето защо трябва много да внимаваме какво „вкарваме“ в тази библиотека. Да внимаваме, ще рече да разбираме. Себе си, преди всичко. В този момент започваме да надрастваме животинското си начало, мотивирано от инстинкта и да развиваме човешкото.
Познавайки себе си, опознаваме другите."
цитирай
15. sever - към evrazol - коментар 12:
07.10.2016 09:37
За съжаление си прав, че никой никъде /почти/ не възпитава Чувствата. Всички са заети с разума.
"Тук трябва да отбележа, че никой не възпитава чувствата ни /дресурата не е възпитание/, процеса на възпитанието им е оставен на случайността. Нито родителите ни, нито обществото, нито собственият ни разум имат грижата да ги изследват и обосновават разумно /та нали сме избрали разума за еволюционен път/ и по този начин се пльосваме на попрището жизнено в средата, въоръжени с усещания без разумно основание. Пльосваме се с първичните си недоразвити инстинкти "добре ми е" и "зле ми е". И те са основните ни инстинкти-мотиватори на тоя божествен дар разума." Не са основание и за тази ни врадена Божествност - интуицията.
цитирай
16. sever - Интуицията е енергия (сила) и е т...
07.10.2016 09:40
tomich написа:
Интуицията е енергия (сила) и е тясно свързана с придобитите знания и опит на субекта. Затова естествено е да бъде степенувана и не е резултат на омъгляване на чувстването. Също в тази връзка интуицията еволюира.
Много интересна е новата, интуитивната философия на А.Бергсон. Доколкото разбирам, тя не отрича съвместимостта на интуицията с интелекта. Познанията, получени по интуитивен път, следва да се обработят, анализират от интелекта, което означава, че интуицията предхожда интелекта. Те се допълват взаимно...В тоя смисъл, разбира се, интуицията не дава решения( в първия мой коментар явно съм се изразил неточно!) Решението го дава разумът. Това е простата истина.
Поздрави!


Томич, нищо не се дели на цялочастите си. Това относно твоето: "Интуицията и интелектът се допълват, а не се абсолютизират." Ние сме хомогенни цялочасти, озарени от емпатията помежду си. И в тази връзка като даоист, обладаващ щастливата жизнерадост в следващия коментар ще подсетя за "Дегустаторите на оцет" /тук в коментара няма място/.
цитирай
17. sever - „Дегустаторите на оцет” е древна, ...
07.10.2016 09:42
„Дегустаторите на оцет” е древна, алегорична картина, на която трима души, стоейки край бъчва с оцет и потапяйки пръста си в него, опитват вкуса… на живота - Конфуций, Буда и Лао Дзъ.
Кунг Фу Дзъ има кисело изражение, защото за него в животът миналото се разминава с бъдещето и земното човешко властване е в дисхармония с небесния път на душата.
Буда изглежда скръбен, защото животът на земята, представлява поредица от натоварващи обвързаности и случвания, носещи страдание и подлагащи човека на мъки и илюзии, вещаещи, че за да достигнеш безветрие /нирвана/, трябва да се освободиш от капана на тленното.
А Лао Дзъ се усмихва, защото знаел, че синергията между земната и небесна хармония е изначално налична навсякъде и във всичко през всеки миг.
Прекрасно е когато имаш усмивка-паралел осъзнал, че и на земята управляват Небесните закони, без оглед на човешките. Земята е отражение на Небето. И човекът не трябва да се намесва, а да спазва Вселенските закони.
От позицията на дао естественият резултат, от този хармоничен начин на Живот, е щастието.
Само хората, които се осланят на интуицията са щастливи пер се и откриват правилния начин да се радват на живота. :)))
цитирай
18. sever - към evrazol - коментар 13 и отчасти към Томич и Рациото априори:
07.10.2016 10:03
Евгени, изключително вярно е всичко написано от теб и в 3-те ти коментара и знаеш ли Защо? - защото си го избликнал спонтанно, отключвайки вътрешните си трезори интуиционно.
Преди време всички бяха полудели по Метода на Силва, а той представляваше в по-възвишената си част отключване на интуицията чрез вид медитация обособяваща натрупаните в Библиотеката на паметта ни, образи и фокусирането над информацията, за да постигнем измечтаните си житейски цели.
Налагайки разумен контрол върху интуицията хората се опитвали да постигнат провиденчески качества чрез предчувствието.
Интуицията е неоценима част от живота ни, закодирана в абстрактното ни алогично мислене.
Когато човек попадне в инцидент, интуитивното решение винаги е и най-бързото, и най-правилното.
Интуицията е свързана с креативността ни човешка и с могИята ни. Важно е тя да не се бърка с инстинктите, които съдържа в устоите си, самонадграждайки се с духовната нишка закодирана в душите ни като самопозоваване и защита.
Често когато искаме да попитаме интуицията казваме - питай си сърцето. :)))
Интуицията иска храна като благодарността и доброчестината, а и разтоварване на познание периодично, за да освободим пространствата в себе си до чуваемост.
Ето тук идва ред за разчистване на вътрешната ни Библиотеката, както я нарече Евгени. Тя е с доста секции - съ-знание, подсъзнателни натрупвания и свръхсъзнателно опазване на необходимите познания, които са добре забравените ни опитности.
Интуицията разцъфтява и разгръща потенциала си в хармонична среда.
цитирай
19. tomich - Интуицията нямаше да я има, ако човек притежаваше само инстинкти,...
07.10.2016 23:53
Север, точно това исках да кажа, цялочастите затова са цялочасти, защото няма ли една част от цялото, хармонията се нарушава, а без хармония животът наистина е кисъл оцет...
Интуицията нямаше да я има, ако човек притежаваше само инстинкти, но понеже е сапиенс, животинските инстинкти в него (не всички!)се развиха до по-високото ниво - интуицията. Единствено тя е в състояние да взаимодейства с разума като цялочаст от духовната ни същност. В този смисъл абсолютизирането на която и да е част от цялото смятам за ненужно...Въобще абсолютизацията е нож с две остриета: може да "обясни" необяснимото, по-право, да прикрие текущ дефицит на когнитивност, или да увеличи разрива между реалното и имагинерното. Докато първото е преодолимо, второто - не, и води обикновено до някакъв вид мистицизъм... Да, съгласен съм, че всеки има необходимост периодично да разчиства и обновява вътрешната, духовната си Библиотека.

Даоизмът възприемам като мъдро философско морално учение, но и то е безсилно да направи от "оцета вино", усмихвайки се ;-)... Днес на Земята, за дълбоко мое съжаление, се ширят като пандемия не емпатията, любовта и щастието, а егоцентризма, ненавистта към човека, извратеният секс, бедността и болестите, гарнирани обилно и "безплатно" с глад и самоубийствени войни, въпреки Небесните закони...

Земята и човечеството се управляват от човешки, точно казано от нечовешки антиприродни закони. Интуицията ми подсказва, че справедливостта и благодарността брутално се
посичат от невиждана несправедливост, неблагодарност, че предстоят катастрофални бифуркации в тоталния хаос, създаден от самия човешки род. Това е жестоката човешка съдба, Север. Всичко останало са красиви думи, които не носят успокоение и надежди...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sever
Категория: Изкуство
Прочетен: 405246
Постинги: 73
Коментари: 793
Гласове: 17551
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930