Прочетен: 5877 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2010 15:39
„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“
Мигел де Сервантес Сааведра
Трудно ми е да приема безрезервно това. Не задължението да се отплатиш те лишава от свобода, а зависимостта, принудила те да приемеш благодеяния и милости. Задължението да се отплатиш е изход от зависимостта КЪМ свободата, след като вече си допуснал зависимост. Вход към зависимостта е неспособността да минеш без благодеяния. Често сития измамно се чувства свободен. До обяд ... В тази посока въпросът ще опре до интелект, отговорност, стойцизъм. За това и свободата не може да бъде давана. Включително и в любовта. Тя или се пази, или се отвоюва в последствие. За което горните качества са си необходими.
По тази причина не обръщам голямо внимание на нуждаещите се от свобода. Те просто нямат задръжки :)))
Да се проповядва свобода на Санчовци е кощунство. Те никога няма да разберат, че човек я получава преодолявайки неща, а не я получава за да преодолява нещата по-леко.
Иначе темата за Свободата е много узряла за кръговратностите на бездумието ми.
Забелязвам се от известно време как ме онемяват посегателства към свободата ми.
Окаменяването винаги е свързано с обръщане и тръгване в другата посока на този, който е създал несвобода наоколо ми.
Сигурно е гадно за околните да съм толкова свободолюбива... не зная.
Понякога и небето може да е кафез за птиците. ))
Нали се сещаш онази хвърковата мисъл на Шандор Петьофи?
Да жертваш свободата си в името на някой е предателство към себе си.
Ти за кое би дала свободата ако копието те пронизва? ;)
Какво ще кажеш? Йеремиев плач и Буратинов смях са ме напъплили едновременно, защото възможността на невъзможното слага граници в умовете на хората.
В абсолютния си дълг пред Бог всеки е сам, remember?
Но няма да го обяснявам това Защо Свободата ми е най-скъпото нещо след децата, както Тили ме подсеща. Достатъчно е да прочетем някои неща като Библията, Киркегор, Шестов, Лютер, Фехте, Монтескьо, Феро, Марк и др., за да ни светне, че Индивидът-личност стои по-високо от Общото. Няма гаранция за реализация на замисъла ако не поемеш риска. Не споменавам умишлено Сократовата майевтика. Обаче няма да пропусна Левинас: "Свободата, която може да се засрами от себе си, е основата на истината." Аз обещах на един човек, че ще прочета отново и с дълбоко вникване Библията това лято, заради Истината.
А Свободата е различна както за Санчо, така и за копието, и за дона, очевидно и за вятърните мелници, ако вземем и Вятърът за еманация на Свободата. Това ни препраща своевременно към "самостоятелността в зависимостта".
Или с други думи, за да съкратим, за истина не се приема о-без-честе-ната свобода. Не и свободията на нравствената ампутация на ценностите.
Само ако си свободен можеш да си истински. Питай Евразол. Той Знае. ;))
Седми говореше за една наша стара закачка - Любов и Свобода, ето това и това на Шандор Петьофи:
http://www.slovo.bg/old/litforum/001/shpetofi.htm
"Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов."
За това си ги дундуркам и "преджурквам" представите - да ми е комфортно робството. Щото комфорта в робството си е чиста илюзия за свобода. Като се освободя от представи и загубя въображение вече ще съм свободен. След петдесетина години да речем. В петък вечер си правя репетиции:) И виното така казва. Да-а-а:))
да си свободен е състояние на Духа!! ))
въпросът е да го можеш без да губиш Въображение и Равновесие. ;))
Не е ли Природата самата Свобода, подредена в хаоса от кръговратности? ;))
лютния хаос е абсолютна свобода. Затова в Природата свободата е свързана с разрушението цялостта на структурите и формите, за да се преобразуват в нови, а диктатурата със закономерното им запазване, което се изразява от реда и равновесието. Затова няма свобода без определена диктатура и няма диктатура без определена свобода, което ги прави относителни. Това определя диктатурата като законова форма на равновесието, а свободата е движението към тази законова форма. Поздрав!!!
от друга страна Теорията на хаоса като математически апарат е вид чувствителност на пространството по повод турболентните потоци, недетерминираните системи и пр., което идва да рече, че всъщност Хаосът е агресивна среда, в която надали Свободата се чувства проявена.
равновесието от своя страна е друга интересност, която гравитира около центробежностите, стремящи се към устойчиво равновесие, в която и да е система, запълнила хаоса с материя. от тук бихме могли да стигнем до потенциалната енергия. свободата все пак е способността за самосъзнателен контрол в правилната посока, което означава, че има не само относителна, но и абсолютна свобода. и ако тя подлежи на контрол и самоконтрол, то хаосът в този случай би могъл да е бъдеща най-подредена и хармонична среда.
благодаря ти за този различен поглед към Свободата ))
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren