Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2010 15:36 - Свобода
Автор: sever Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 5878 Коментари: 15 Гласове:
73

Последна промяна: 11.03.2010 15:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“

Мигел де Сервантес Сааведра






Гласувай:
73



1. evrazol - :))))
11.03.2010 17:40
Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен

Трудно ми е да приема безрезервно това. Не задължението да се отплатиш те лишава от свобода, а зависимостта, принудила те да приемеш благодеяния и милости. Задължението да се отплатиш е изход от зависимостта КЪМ свободата, след като вече си допуснал зависимост. Вход към зависимостта е неспособността да минеш без благодеяния. Често сития измамно се чувства свободен. До обяд ... В тази посока въпросът ще опре до интелект, отговорност, стойцизъм. За това и свободата не може да бъде давана. Включително и в любовта. Тя или се пази, или се отвоюва в последствие. За което горните качества са си необходими.
По тази причина не обръщам голямо внимание на нуждаещите се от свобода. Те просто нямат задръжки :)))
Да се проповядва свобода на Санчовци е кощунство. Те никога няма да разберат, че човек я получава преодолявайки неща, а не я получава за да преодолява нещата по-леко.
цитирай
2. sever - пак си си правил гимнастика на ума ;))
11.03.2010 23:13
"Свободата Санчо..." си е метафора, от онези нарицателните.
Иначе темата за Свободата е много узряла за кръговратностите на бездумието ми.
Забелязвам се от известно време как ме онемяват посегателства към свободата ми.
Окаменяването винаги е свързано с обръщане и тръгване в другата посока на този, който е създал несвобода наоколо ми.
Сигурно е гадно за околните да съм толкова свободолюбива... не зная.
Понякога и небето може да е кафез за птиците. ))
цитирай
3. 777 - Deus Absconditus
12.03.2010 17:08
Животът е самопрезиращ се ако нямаме смелостта да го разплащаме с части от целостта си. Виж свободата е друга категория, която често се плаща с живот.
Нали се сещаш онази хвърковата мисъл на Шандор Петьофи?
Да жертваш свободата си в името на някой е предателство към себе си.
Ти за кое би дала свободата ако копието те пронизва? ;)
цитирай
4. tili - Всичко с мярка,
12.03.2010 17:13
казали древните. Нищо не е 100% и свободата не може да бъде. Постепенно се създават връзки, задължения... Каква свобода можеш да имаш ако си създал деца?
цитирай
5. sever - Седем, за Свободата, Санчо, дон Кик(х)от и Копието ;)
12.03.2010 17:32
Като се гледам какъв съм певец на абсурда, защо да не ми се падне една гранде свобода, която да си обитавам спокойно? Защо не? Ще й гледам тънките пръсти и ще й целувам дланта отвътре, а после ще пия от тази шепа с лицето на сциентиран рационалист като Хегел и няма да отлепвам поглед от необходимата рефлексия да я вдъхновявам.
Какво ще кажеш? Йеремиев плач и Буратинов смях са ме напъплили едновременно, защото възможността на невъзможното слага граници в умовете на хората.
В абсолютния си дълг пред Бог всеки е сам, remember?
Но няма да го обяснявам това Защо Свободата ми е най-скъпото нещо след децата, както Тили ме подсеща. Достатъчно е да прочетем някои неща като Библията, Киркегор, Шестов, Лютер, Фехте, Монтескьо, Феро, Марк и др., за да ни светне, че Индивидът-личност стои по-високо от Общото. Няма гаранция за реализация на замисъла ако не поемеш риска. Не споменавам умишлено Сократовата майевтика. Обаче няма да пропусна Левинас: "Свободата, която може да се засрами от себе си, е основата на истината." Аз обещах на един човек, че ще прочета отново и с дълбоко вникване Библията това лято, заради Истината.
А Свободата е различна както за Санчо, така и за копието, и за дона, очевидно и за вятърните мелници, ако вземем и Вятърът за еманация на Свободата. Това ни препраща своевременно към "самостоятелността в зависимостта".
Или с други думи, за да съкратим, за истина не се приема о-без-честе-ната свобода. Не и свободията на нравствената ампутация на ценностите.
цитирай
6. sever - И Седми,
12.03.2010 17:34
за кауза мога да умра, но не и да жертвам Свободата. Мисля, дори, че ако проследим историческата спирала, ще се натъкнем на истини от сорта на: всичко е в името на свободата, защото след Бог, тя е най-абсолютната Истина!
Само ако си свободен можеш да си истински. Питай Евразол. Той Знае. ;))
цитирай
7. sever - tili
12.03.2010 17:46
Децата - да! За тях всичко, но то е защото сме майки..., а и не сме преживявали война или катаклизъм като бедствие, за да подложим на изпитание целия си арсенал от чувства, истини и светоглед.
Седми говореше за една наша стара закачка - Любов и Свобода, ето това и това на Шандор Петьофи:

http://www.slovo.bg/old/litforum/001/shpetofi.htm

"Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов."
цитирай
8. evrazol - Не се бъзикай с мен:)))
13.03.2010 11:10
Аз съм си свободен роб на своите представи и въображение. Както всички в прочем.
За това си ги дундуркам и "преджурквам" представите - да ми е комфортно робството. Щото комфорта в робството си е чиста илюзия за свобода. Като се освободя от представи и загубя въображение вече ще съм свободен. След петдесетина години да речем. В петък вечер си правя репетиции:) И виното така казва. Да-а-а:))
цитирай
9. sever - еми д-аа-а-а,
13.03.2010 16:52
като всички други неща и въображението покорява, въздига или преживява. това обаче не е повод да се смърцафльосваме по повод репетициите преди премиерата.
да си свободен е състояние на Духа!! ))
въпросът е да го можеш без да губиш Въображение и Равновесие. ;))
цитирай
10. sunn - . . . Свободата, чувството за сво...
29.03.2010 13:58
... Свободата , чувството за свобода ... първо свободата я извоюваме срещу себе си , свободата в нас е на границата някъде там между реалността и въображението ни , там в непрестанен страстен огън живее постоянно свободата ни , защото въображението ни се стреми в реалност да се вкамени , а реалността силна като камък не желае да се подчини .... но постоянният дори и слаб вятър камъни руши защото е свободен ... противоречиво но природа - хармонично противодействие ...
цитирай
11. begetron426 - Свободата е относителна...
07.04.2010 12:38
Свободата е относителна винаги, както е относителна нейнато противополжност диктатурата. Затова свободата винаги съдържа в себе си ограничение под формата на определена диктатура, а диктатурата съдържа ограничение под формата на определена свобода. Така свободата и диктатурата са относителни и нямат възможност да се превърнат в абсолютни, защото абсолютната свобода ще бъде абсолютен хаос, който изключва възможността за съществуване на цялостни системи като структури и форми, а абсолютната диктатура ще бъде абсолютно равновесие, което зачерква разрушаването на системите, за да се развиват. При абсолютната свобода и абсолютната диктатура света е невъзможен. Причината за забрана на абсолютното е тетралектична, защото всичко е противоположности, които се раздвоява, за да се удвоят, като така забраняват абсолютното и са относителни. Затова свободата на противоположностите предопределя развитието, а диктатурата чрез законите предопределя съществуването на структурите и формите. Паздрав!!!
цитирай
12. sever - много интересен поглед ;)) като сълза на ръба на окото на птица
07.04.2010 15:52
sunn написа:
... Свободата , чувството за свобода ... първо свободата я извоюваме срещу себе си , свободата в нас е на границата някъде там между реалността и въображението ни , там в непрестанен страстен огън живее постоянно свободата ни , защото въображението ни се стреми в реалност да се вкамени , а реалността силна като камък не желае да се подчини .... но постоянният дори и слаб вятър камъни руши защото е свободен ... противоречиво но природа - хармонично противодействие ...

цитирай
13. sever - begetron426
07.04.2010 15:55
това е друга Точка-зрение на Свободата, която съгласна съм е важна и много интересна /ще чакам да я доразвиеш/, но и ме отведе далеч от размислите за общество-универсалиите и свободата-диктатура, защото всъщност си мислех за Природата-майка и нейната диа- или тетра-лектика, която е невидима от персонална гледна точка, защото е общовалидна априори, ако я има въобще?
Не е ли Природата самата Свобода, подредена в хаоса от кръговратности? ;))
цитирай
14. begetron426 - Подредеността...
08.04.2010 13:23
Подредеността в хаоса на кръговратности вече не е свобода, а равновесие, което ограничава свободата, а самите кръговратности съдържат движенито като свобода на преходите към нова или стара подреденост. Ето защо равновесието като ограничение играе ролята на диктатура, а хаоса е крайност на свободата като абсор
лютния хаос е абсолютна свобода. Затова в Природата свободата е свързана с разрушението цялостта на структурите и формите, за да се преобразуват в нови, а диктатурата със закономерното им запазване, което се изразява от реда и равновесието. Затова няма свобода без определена диктатура и няма диктатура без определена свобода, което ги прави относителни. Това определя диктатурата като законова форма на равновесието, а свободата е движението към тази законова форма. Поздрав!!!
цитирай
15. sever - привет!
08.04.2010 22:58
ако следваме древните гърци то Хаоса (зреещата празнота) е първичното празно пространство постепенно запълващо се с материя. Материята се подчинява на същите природни и космични закони, на които и празнотата без гравитацията.
от друга страна Теорията на хаоса като математически апарат е вид чувствителност на пространството по повод турболентните потоци, недетерминираните системи и пр., което идва да рече, че всъщност Хаосът е агресивна среда, в която надали Свободата се чувства проявена.
равновесието от своя страна е друга интересност, която гравитира около центробежностите, стремящи се към устойчиво равновесие, в която и да е система, запълнила хаоса с материя. от тук бихме могли да стигнем до потенциалната енергия. свободата все пак е способността за самосъзнателен контрол в правилната посока, което означава, че има не само относителна, но и абсолютна свобода. и ако тя подлежи на контрол и самоконтрол, то хаосът в този случай би могъл да е бъдеща най-подредена и хармонична среда.
благодаря ти за този различен поглед към Свободата ))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sever
Категория: Изкуство
Прочетен: 608886
Постинги: 75
Коментари: 802
Гласове: 18309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031