Обичайки, постигаме себе си в щастие и сбъдната съпричастност, защото Космичният гоблен на Общото може да бъде хармоничен когато всяка нишка в него изпитва обич към останалите.
Обикнах Уилбър в мига, в който осъзнах своята трансперсоналност. Всички значими психолози днес са дълбоко-мъдри философи - от любимия ми Юнг, Блаватска, Ауробиндо, Уилбър, Асаджоли, Безант, Уилсън, Маслоу... и общото внушение на трудовете им е, че бидейки надличностен светът дава възможност за проявление на свръхсъзнанието до безграничност. Безграничната обич е съзиздащата спойка, преплитаща хармонично нишките-хора от съзерцателната обективност на Аза /след преодоляното Его/ до пълноценния интегрален Селф.
Невежеството по отношение на обичта от страна на мизантропите често е напрежение, което ги скъсва като нишки на общата степен на съзнанието в определен етап от Духовната еволюция и ги превръща в интелектуални запъртъци, обземайки съзнанието им с първичната борба да се доказват, стъпвайки върху раменете на другите.
Манасът, интуицията, емоционалната енергия, свободната воля, мъдростта /натрупана като познание, хм... и печал/, етерните носители на съзнанието, наречени Любов или Обич /за справка тук: http://lion1234.blog.bg/drugi/2006/07/12/za-liubovta-i-obichta.7067/, често довеждат личността до осъзнаване на Селф-а като надграден в хармония Аз.  

необятния ти философско-тематичен хоризонт - само изброените по-горе имена сами по себе си са вече цяла филовселена! Още повече обаче ценя в теб МетафизИка, склонен чрез едно тъкмо метафизическо ,,оттегляне'' нагоре да се зарее в просторите на ,,нетематичния хоризонт'', за да съ-зре надличностния свят на безграничността, ,,съзиждащата спойка'' - Обичта - и нейната свидна рожба: интегралния Селф. Защото има много ,,ходещи енциклопедии'', които обаче, за жалост, са склонни да останат във фактичността, голата информация и ,,задълбочената повърхностност''.
Колкото до изровения по-горе пост, ми напомняш на един бележит ,,археолог на знанието'', чието хоби бе ровенето във вехтите текстове на Кант, ха-ха!
Усмихнат ден!

Когато ми мъдруваш в блога съм озарена.
Иначе нали знаеш колко съм пристрастна към основните трима - Юнг, Хегел и Кен Уилбър... ;))

Който обича мъдро, обича цялостно. )))

Светът е красиво място за споделяне на можене!

сте оплетена от Селфове, а това не е най-доброто.
Жена философ, философираща...
Трудно за асимилеране...и радващо като явление.

зави ми се свят от удоволствие..

Има мислители на утрото, има следобедни мислители, има нощни сови. Да не забравяме и най-благородния вид: мислителите на пладнето - тези, в които постоянно спи големият Пан. Там цялата светлина пада отвесно...