Ако понякога си остана в тишината, винаги ми заговаря онзи вътрешен глас, за който споменават гностиците, теолозите и психарите, относно  идеите за първични качества, които не могат да бъдат причини на нищо. И все пак, както казвал Къмин...

Дали когато чувстваш, че си безчувствен, това е чувство?
Когато нещо не ти стига, поради недостиг на нещо, дали то е нещо което би ти стигнало ако не беше недостигащо?
Дали в безразличието са налични безеднакви  неща?

 
 
 

  "Границите на моя език са границите на моя свят." 
                                                                                                  Витгенщайн
Нали сте чували онова твърдение, че "светът е съвкупност от обстоятелства"?