Кой разбрал разбрал, че иде реч за Непреднамерения прочит /evrazol/ на писанието без оглед на Авторовия авторитет или липсата на такъв. /донейде като в онова  на Гьоте „аз те обичам, но теб какво те интересува” – това за човечеството в глобален план и прочит на написанките му/. Всичко тук е толкова иносказателно за отявления ми оптимизъм и обзелата ме виталност /точно както си го поръчах/, че да си го нося с мен не върви – после ще има давност. А и противоречи на спонтанната Откровеност, която се ражда на мига. /И макар, че както казва shelter  "Откровението е Непроизносимо!" ще акордирам присъствието му наяве и то сега./ 

Но първо... Споделете, моля, защо така песимистично сте настроени напоследък?

Аз знам – eстествено - поради осведоменост!, но все пак да четеш преднамерено или не, не е като изобщо да не четеш все едно как.

Та, като чета непреднамерено, въпреки автора, често от висша невъзмутимост се хвърлям в безмълвна празнота, а понякога ни в клин, ни в ръкав, четейки ми изплуват неща като факта, че птиците имат мигли, но нямат много други неща – така и с преднамерения прочит – ако го практикуваш намираш грешката, трънчето в петата, буксуса, но не вдяваш какво иде да рече някое авторово междуредие, - метие, - изъм, - ория.

Чакай да дам пример... ах, да, чета, че... нали птиците са произлезли от влечугите... но това, че имат опашки означава ли автоматично, че имат и чакри?

От там ели е опасно да четеш непреднамерено? – дет ис дъ куесчън? Форгетнала съм очевидно автора и се усещам опиянена от присъствието си в текста когато изведнъж се изчувствам като на Конгрес на Ъпсурдистите, което ни води към Първи принцип на четенето: Никога не четете преднамерено, защото може да се намерите още по-навътре.

И какво стана... загубих нишката, би ли ми я подал?

Не мога да кажа дали чета преднамерено или не...  на самия автор, защото ще го ограбя – той трябва да си го усети сам.

Мога да чета някой напълно непреднамерено само в две състояния – когато напълно му вярвам /като в твоя случай/ или само ако открия достатъчната симетрия помежду ни... и малко магия, и още няколко неизвестни никому съставки на Съвършената хармония, макар че... съвършена е само мисълта за съвършената хармония.

Еее... знаеш, че човек не тръгва за Хималаите ако не познава древните пътеки, а и бързите пътища не водят за никъде, дори и да стигат до Тиволи.

Чудя се какъв е смисълът на драматизма в телесните усещания или екстазът на виденията, когато силуетите им са толкова крехки?

Освен това почти винаги когато чета непреднамерено искам кротко и разумно обяснение за тази многопътна експанзия в Мъглата на Думите.

Повечето творения са глупости за вола и за телето, но ако открия сред тях някоя крава бих пила с наслада млякото на думите, които раждат емоционална топлота.

Сега докато разсъждавам с теб пишейки, /не търси посока в мен - планирането на посока ми е толкова неприсъщо, колкото и Пътя вкаран в посока ми е непривичен/ се сещам за още две планини с думи и цяла равнина с бездумост зад тях.

Остави ги думите, те свършват своята работа в един момент и се появяват хората... думите могат всичко, хората уви, не.

Някои хора са в състояние с демагогията на думите да превърнат и Звездите в кошмар на Еволюцията.

От моя страна имаше кратък период на " Are you talking to me?" и ми се наложи да проверявам дали птиците имат мигли. (Ако щете вярвайте, но имат!). Но като печен непреднамерен читател всичко приключи благополучно.

са струните на китарата-намерение. Те трябва да бъдат добре акордирани. Тялото на китарата трябва да дава добра акустика, за да намират думите резонанс в намерението.

А смисъла на екстаза е да се различаваш от вола, когато теглиш ралото в калта:)))

Като се сбута човек с думите никога не знае кой спомен ще си изкълчи.

Да си вол е твърде скромно в наше време. Да си теле е оскъдно като недовършеност. А да си крава - "имащ крава, пиеш мляко".
Когато млякото на думите се изчувства, премине през акустичното китарно тяло на словото-намерение и ни докара до екстаз, нахлуват изреченията.
ИзРеченото води до ей такива текстове /и по-други/ след себе си само защото ни влече и накрая разбираме, че думите са цял симфоничен оркестър, който резонира в света като енергия, която ни вписва. Ще ми се да познавам още по-отблизо Диригента.))

Из мъглата на Думите : ...емоционална топлина... крава ,от която пих мляко ...крехък силует ...препинателни знаци - тагове ... Макс Фриш "Човекът се появява през холоцена "

Благодаря за откровението, споделено тук!
Малко свеж въздух внесе в изначе застоялата атмосфера.
Четях предубедено, мислех, че ще е поредното изцепване от някого, за някого, поредното търсене на внимание, независимо с какви средства.
Останах приятно изненадана от написаното.
Хубав ден!

Вече споделих при евразол мнението си по темата, но нека тук обобщя: няма как да избегнем преднамереното четене, но е желателно да не прекаляваме с преднамереността и безкритичността си. И тук вече идва ред на непреднамереното, безпристрастно четене, както на авторитети, така и на непознати автори/ особено на последните/, доколкото тъкмо благодарение на този тип четене неизвестни, но стойностни автори, впоследствие придобиват признанието и известността си.
Колкото до теб специално, си те чета напълно преднамерено!
Поздрави!

за думите ,с думи ; " В очакване на варварите " с Кутси, МУелбек "Платформата" Джон Бърдет и "Последните 6 милиона секунди" ОРХАН ПАМУК - всичко Джоузеф Хелър - последната "Портрет на твореца като стар "
страхотно место е тук
поздрави , СЕВЕР

Помниш ли оня текст с разбъркани букви в думите, който въпреки това прочете и разбра. Защото мозъка не чете всяка буква, дори не всяка дума. Летят очите през редовете и страниците и всичко разбираш. Така е и с предубеждението. Първо гледаш автора, заглавието, началото и края ... и всичко ти е ясно.
Това всичкото се отнася за рационалните хора, а онези с китарите даже слушат музиката на думите. Те не четат, а съпреживяват и ако ги питаш какво са разбрали може да опишат почувстваното като картина в цветове или мелодия в звуци. Всичко минава през сърцето им... какво ти предубеждение?

Кой какво и как разбрал, е отделен въпрос. Нали не винаги разбираме и музиката, която вълнува сетивата ни. Така е и с думите понякога.
Поздрави!