Да видим.

1. безчувственост е.
2. пак няма да ти стигне.
3. напълно
4. винаги.
5. да

Северняк

на първо време още една любима притча на Селинджър, а после ще ти мисля по въпросите с отговори. ;))

За диамантения път в търсене на строежа на духа.

И Княз Му, повелител на Китай, казал на По Ло: “Много години тегнат вече на гърба ти. Има ли някой в семейството ти, когото мога да взема на работа, че да ми избира конете вместо теб?”. Замислил се По Ло и му отвърнал: “Добрият кон се познава по вида и стойката. Но конят-вихрогон – този, който не се докосва до земята и не оставя следи – е нещо тайнствено и неуловимо, неосезаемо като утринен въздух. Моите синове не са толкова надарени. Те могат да познаят добрия кон, щом го видят, но коня-вихрогон – не могат. Обаче аз имам един приятел на име Чу Фан-као, търговец на дърва и зеленчуци, който разбира от коне не по-малко от мене. Повикай го при себе си”.
Княз Му така и сторил. И не след дълго изпратил Чу Фан-као да му търси кон. След 3 месеца Чу се върнал и съобщил, че е намерил кон. “Оставих го в Шахю” – обяснил той. “А какъв е този кон ?” – запитал Княз Му. “Сива кобила” – бил отговорът.
Но когато довели коня, оказало се, че това е черен като катран жребец. Крайно недоволен, князът повикал при себе си По Ло. “Твоят приятел, когото изпратих да ми търси кон, съвсем се посрами” – казал Княз Му. – “Че той дори не може да различи жребец от кобила и черно от сиво”.
По Ло въздъхнал с облекчение. “Нима е постигнал такова съвършенство?” – възкликнал той. – “Тогава Чу струва 10 000 пъти повече от мен. Аз не мога и да се сравнявам с него. Той прониква в строежа на духа. Интересувайки се само от същественото, забравя незначителното. Прониквайки във вътрешните достойнства, губи представа за външните белези. Той вижда това, което му е нужно, и не обръща внимание на ненужното. Чу е толкова мъдър, че би могъл да дава преценка за много по-важни неща, отколкото за качествата на конете”.
И когато довели коня, оказало се, че той наистина нямал равен на себе си.

най-после нещо умно в този блог.
не си руса, признай си ;)

много як коан, ще го запомня.
по въпросите с моя аршин
- чувство си е
- нещото, което недостига е изначално нестигащо за този, на който не му стига
- не е задължително да са безеднакви щом са различни
- когато се породи съмнението за взаимно усещане
- хубаво е да си умен, после остаряваш и ставаш мъдър

Интересно е тук.

Дали чуваш звук без звук?

А аз се чудя защо Алидор все повече ми заприличва на еднорог! ;))

Обаче съм в леко несъгласие с дилемата дали безчувствието е чувство?
Това автоматично ми породи въпроса: Дали безразличието е чувство?

От външна скука.

Вива ла пива! Ангио стела.
Да не съм те напалачила по някое време, че имаш тази злопаметност, дребен?

червен палец до зеления:))) Така човек забелязва бройките, нали?

В безразличието има голямо различие.
Безчуствието е велико чувство.Безразличието - също.Няма безеднакви неща:)
Усеща се веднага. Понякога заблудата трае по-дълго.
И на най-богатия пир винаги нещо не достига.
Умът не е равностоен на знанието. Мъдростта не е константа - тя е мълния.

Ами да! Звук без звук, цвят без цвят - много е лесно;-))

нещо като Окото на Шива в комплект с Тигъра на Шакти!
Обаче, я кажи ми, облаче ле бяло, защо да няма безеднакви неща, когато безеднаквостта ги прави различни? И това е единственото почти, което им придава смисъл. ))

с рози аз си избирам една. И само тази роза е Роза, е Роза, е Роза :))) Другите са еднакви и безразлични - ботаника, обект на знанието ;-) На кой му пука за смисъла?
Нали говорим за другото гледане и виждане...

е Лили... е Лили... е Лили... - смечтание за някой Фанфан тюлип, но с роза, която е роза... е роза... е роза... розата на персите и Ариосто, единствената е роза...
Нали съм кроноп все ще ми избие нанякъде, но всепосочно. ;))

Това с избирането на Една, която е роза, е роза... ))

Ти ми приличаш на Далай Лама. Като дете той обичал да задава въпроси, чиито отговори знаел и така от различните отговори на мъдреците се инспирирвал за търсене на нови знания. Та на въпросите ти:
- Щом чувстваш чувство, с мозъка си регистрираш, че си имал някакво възприятие, а когато чрез мозъка си регистрираш, че не си имал някакво възприятие, значи чувстваш, че нямаш чувство. Това е субективизма на мисленето на индивида. Обективно погледнато, всеки път, когато симпатичната нервна система реагира, значи е имало чувство, но по този въпрос има дискусия (виж за информация теориите на James en Lange, Cannon, Schachter en Singer, Lazarus, Zajonc ); Според моето скромно мнение: Да!
- Зависи. За някой – да! За други - нещо не е достатъчно не защото то е недостигащо, а защото то не удовлетворява неутолимата им жажда за това нещо. На тази база са развити всички зависимости (от алкохол, наркотици, секс, хазартни игри и т.н.) Причината е биологична, а не както някои хора мислят, че е въпрос само на нагласа, начин на мислене, навик, пример на околната среда, възпитание и т.н. Да, до известна степен, но това не е причината, а е предразполагащия фактор за проявата на ВЕЧЕ заложеното анатомично отклонение в мозъка);
- Когато установяваме, че няма разлика (между две неща), това не означава, че те са еднакви. В тях може да има безеднакви неща, но несъвършенството на нашите възприятия (или на апаратурата, която използваме) просто не е било в състояние да го забележи и фиксира;
- Зависи от емоционалната интелигентност на индивида. Емоционалните хора го усещат веднага. Душите общуват на други вълни (неопосредствани от мозъка) и се разбират моментално, но неемоционалните хора не могат да регистрират тези вълни, защото използват главно мозъка си. Усещанията са присъщи и на другите живи същества (растения, животни и т.н.), т.е. не само на човека, така, че отговора е много по-сложен;

Всъщност, предположението не е изградено правдоподобно. Умен е не който е въоръжен с най-много знания, а който може да направи бързо логична и емоционална връзка между фактите и да реагира адекватно на нуждата на момента (краткосрочна стратегия), удовлетворявайки в същото време нуждата в перспективен план (дългосрочна стратегия) за себе си, за групата, за обществото, за човечеството и за природата като цяло (т.е. не само на Земята, но във Вселената). Следователно, да си умен не е лесно, но никога не е глупаво (освен в случаите, когато наистина вярваш, че си умен); Знанието да пречи на мъдростта??? Ти откъде го изкопа това знание? Мъдрият затова е мъдър, защото осъзнава, че знанието е полезно, но не е достатъчно (колкото и да е голямо)!!!

Ей затова си ми безценна!!
Относно 2 - как откъде? - от Лао Дзъ.
Но не като дегустатор на оцет, а като просветлен.
Ще има и дълъг отговор, веднага щом кацна.
Сега трябва да хващам самолет.

Ето към какви размисли ме провокира: да, пляскането с една ръка би могло да се възприеме като абсолютна тишина, но в моята интерпретация бих могъл да го оприлича и на един твърде звучен шамар. Винаги, когато се сетя за ,,рибки-бананки'', за ,,зелени очи'' и ,,хубави уста'' и си спомням за звучния шамар на Селинджър!
Редовно чувам звуци без звуци, доколкото в главата ми винаги ,,битува'' по някоя любима мелодия, а често и отделен муз. фрагмент, който силно ме е впечатлил.
За безразличието: няма как да има безеднакви неща в него, доколкото то е отказ от каквато и да е различимост. Хрумна ми, че ако етиката осъжда безразличието, то онтологията и феноменологията са много по-благосклонни към него, защото първата го възприема като ,,оставяне на съществуващото да бъде'', а последната - като редукция/ игнор на ,,тукашния'' свят/, т.е. нещо ключово за нея самата.
Цялото ключово послание на поста ти ме препраща ,,към самите неща'', към Хусерловия призив да търсим онези невидими, неосезаеми, но истински неща, дадени в интуицията, във ,,вътрешното'' ни зрение!

5. Който трупа знания, събира печал.
4. Когато това усещане не е споделено от другия.
3. Нещата винаги са различни.
2. Недостигащото не зависи от нас, иначе щеше да е стигащо.
1. Щом го осъзнаваш, значи е чувство.

Да не забравяме и Андре Бретон, хихихих!
И да питам мъдрата Компешън - зависимостта от въображението фатална ли е? Че нещо не ми се ще да се лекувам:((

1.Не се чувствам безчувствен щом чувствам:)
(подобно на : Аз мисля че нищо не мисля, следователно мисля)
2Ако беше недостигащо, никога нямаше да ми стига, докато е недостигащо.
3. Доколкото базразличието е усещане, чувство, а безеднаквостта е равносилна на различие, в безразличието винаги са налични различия
4. Когато не е глупав
5. Да знаеш, още не значи че си умен. Само умния може да бъде мъдър, следоватерно да си умен не е глупаво :)

Отговорите на петте въпроса изглеждат трудни от пръв поглед,нужни са само логични разсъждения. Разбире се не твърдя, че моите отговори са верни, особено ако въпросите са формулирани от мъдреци...:))

Снимката се размести

Един кроноп отваря входната врата и като пъха ръка в джоба, за да извади ключа, вади кутия кибрит, тогава този кроноп се натъжава много и започва да си мисли, че ако вместо ключа намира кибрит, би било ужасно, ако светът внезапно се е разместил и ако кибритът е там, където е ключът, може да стане така, че да намери портфейла си пълен с киблитени клечки и захарницата - пълна с пари, и пианото - пълно със захар, и телефонният указател - пълен с музика, и гардероба - пълен с телефонни указатели, и леглото - пълно с костюми, и вазите - пълни с чаршафи, и трамваите - пълни с рози, и полята - пълни с трамваи. И така този кроноп се натъжава и тича да се погледне в огледалото, но понеже огледалото е малко изкривено, вижда стойката за чадъри в коридора, предположенията му се потвърждават и избухва в ридания, пада на колене и събира ръчичките си, без да знае защо. Съседните фами се притичват да го утешат, а също и есперансите, но минават часове, преди кронопът да излезе от своето отчаяние и да приеме чаша чай, която дълго гледа и изучава, преди да отпие, да не би вместо чаша чай да е мравуняк или книга на Самуел Смайлс.

1.Да, щом чувстваш.
2.Не и ако да изпитваш недостиг не е твоя характерна черта.
3.Да
4.Ако е чувствителен или аналитичен, но първото е по-вероятно.
5.Не, не може да си умен и глупав едновременно.

краткия разказ е от Кортасар:) за което се извинявам!

Блогчето поумняло и без ум!

Какъв среднощен ден!

Браво през смях, аплаузи с една ръка,
От кон без опашка и опашка без кон!

Ще бъда изтрит и в тор зарит!

Какво е цвете без тор?
Изкуственяк!

естествено, че е чувство, та нали това е противоположността на чувството. ако го няма, как ще разбереш какво е чувството като усещане?

защо това сега?
Ето моят коан:
Защо точно сега се появява въпрос, на който и аз нямам отговор? Дали това е отговорът? Дали когато усетиш, че усещането ти не е споделено от Другия човек е мъдрост - и дали ти става по-леко?
Да си умен винаги е глупаво...
Това е коан в момента. Дано утре да е друго - говори неподправената глупава надежда в мен....

1.Дали когато чувстваш, че си безчувствен, това е чувство?
Не е. Празнота е.
Ако не чувстваш значи не си там. Щом не си там значи, че обезчувственото ще умре като място и време. Математика на сетивата по Раманужан.

2.Когато нещо не ти стига, поради недостиг на нещо, дали то е нещо което би ти стигнало ако не беше недостигащо?
Зависи от праговете на насита. Има хора, които се задоволяват с малко. Ти искаш всичко. Недостига ще расте, защото няма какво да те достигне.

3.Дали в безразличието са налични безеднакви неща?
Да, налични са. Разминаването е едно от тях. Често се случва.

4.Кога човек усеща, че усещането му не е усетено от друг човек?
Пак въпрос на светоусещане, сетивност и синтез. Ако някой не те усеща е на друга вълна. Или е похабен като чувствителност. Нищо не може да се направи. Освен с диалог.

5.Дали да си умен е твърде глупаво, ако знанието пречи на мъдростта?
Тук е тема за няколко научни трактата. Всеки трупа и отмахма според себе си като ниво на псюхе.

Като притчата за петимата слепци и слона. Слепците не знаели какво е слон – никога не били виждали. И искали да разберат какво е. Един хванал хобота, друг опашката, трети ухо, четвъртият – крак, петият – тялото. И на въпроса какво е слон разказали различни неща. Защото това е, което са „видели“.
Но значи ли, че едно от описанието е грешно?

Дум, в логиката няма емоции и чувства :)

от втората част на коментара ми и той изчезна. Съжалявам.
Исках да кажа, че мъдрият знае, че само познание не е достатъчно, защото никой човек не е всезнаещ. Няма по-опасно от малкото знание (защото човек, поНазнавайки нещо, си въобразява, че знае всичко и престава да се стреми към мъдрост, трансформация и просветление). Лао Дзъ е имал предвид ограничено, заблуждаващо, изкривено познание (което ако го имаш само ще попречи да стигнеш до мъдростта).

Дали когато чувстваш, че си безчувствен, това е чувство?
Ами то си пише – чувстваш че си ... – значи е чувство. На пръв поглед –глупав въпрос.
На втори обаче – щом чувстваш, че си безчувствен, значи не си безчувствен.
А на трети – за чувствата на безчувствения, за ръцете на безръкия и боговете на безбожника се разбира, когато включиш буксата на емпатията в паралелния порт на логиката. /Някои учЕни го наричат шизофрения и дори го лекуват./ Тогава става ясно че няма безчувствени, безръки и безбожни. Иначе казано – нулата Е число.

Втория въпрос, погледнат буквално: „Когато нещо не ти стига, поради недостиг на нещо, дали то е нещо което би ти стигнало, ако не беше недостигащо?” струва ми се третира несгодите на брака.
Но формулиран така: „Когато нещо не ти стига, поради недостиг на нещо, дали то е нещо което би ти стигнало, ако не беше недостигащоТО?” струва ми се третира несгодите на безбрачието. Но може да бъде и точно обратното на противното.
По кратко бих го формулирал така: Недостигът не е недостатъчност. Понеже достатъчното винаги не стига.

Безразличието не уеднаквява нещата. За разлика от безчувствеността, то не е чувство, а отношение.

Усещането на усещанията се възпрепятства единствено от егото. Битието бронира землянина с гледната точка „НА МЕНЕ МИ ...”, което аз възприемам като его. Щом преодолееш „НА МЕНЕ МИ ...” веднага започваш да чувстваш чувствата на хората. Сигурно с малко тренировка, ще може да се усетят и усещанията им.

А ум, знание и мъдрост са различни качества от които само едно се придобива - знанието, а на негова основа другите се развиват. Така че въпросът е изцяло некоректен. Такъв въпрос може да хрумне на изтънчен гастроном, когато силно му се иска пържен боб. То това май важи и за другите въпроси. Докато е силно желанието за боба съществуват и са важни въпросите, Когато бобът си замине идват отговорите.

Само човекът осъзнава че има съзнание. Когато осъзнае света, ще започне да осъзнава съзнанието си. И ще се почувства облачно.
ТУЧИ

Тучки небесные, вечные странники!
Степью лазурною, цепью жемчужною
Мчитесь вы, будто как я же, изгнанники
С милого севера в сторону южную.

Кто же вас гонит: судьбы ли решение?
Зависть ли тайная? злоба ль открытая?
Или на вас тяготит преступление?
Или друзей клевета ядовитая?

Нет, вам наскучили нивы бесплодные...
Чужды вам страсти и чужды страдания;
Вечно холодные, вечно свободные,
Нет у вас родины, нет вам изгнания.
Михаил Лермонтов

Некоректен е стария ти теодолит! И не само с перспективата, а с цялата ти картинка.
Нима не виждаш, че с въпросите съм задала отговорите?
Благодаря за стиха на Лермонтов!
Ааа... и никога не забравям Дълга към удоволствието. (не го наричай "пържен боб" когато може да е "стрихнин в супата" от трюфели, изровени от гигантски глигани)

PS от кое междуроклие ти изсипах точно идеята за брак/безбрачието, че ме усмихна цялостно?

Ти си уловила пулса. Каквото и да прибавиш, то ще е надстройка.

"Ти ми приличаш на Далай Лама. Като дете той обичал да задава въпроси, чиито отговори знаел и така от различните отговори на мъдреците се инспирирвал за търсене на нови знания".

Hug! Мъдрецо (какъвто и да е женския род на думата!!)

Ще ти отговоря, но друг път. ;))
Започни да се обграждаш с умни жени като начало.
Мислиш ли, че бих дошла с теб, на което и да е небе? Не!!
А и точно ти знаеш, че знанието изключва мъдростта в един момент когато се пренатрупа.

1. А дали е онази Нирванна Празнота, в която има Всичко?

2. Няма насита когато чувстваш безкрайно.

3. Когато нещата са безеднакви и безразличието е беззначително.

4. Правилен досег с трансцедентното, но недостатъчен.

5. ПоЗнанието се трупа до време. Помъдряването изисква пространства изчистени от знание и оставени на гола емпатия, интуиция и свръхсетивност.

Евразол е напипал тази златна жилка. ;))

Оставям те в собствен сос, защото очевидно въпросите ти са риторични. ;))

Обичам противоположностите като познание за овладяване, но светът е недуален.
Така, че... отпада. ))

Не дочетох след умозаключението, че тук става въпрос за нещо физическо, а не духовно.
Въпросите са напълно лишени от рацио и не присъстват във физическия спектър на възприятието за съдържащото им се.

Както си разговаряме (тук, в блога) с едно уникално-мислещо женско същество (което пък много чуди Качак, относно женския използван над 15 %-мозък и пр.), не е зле да се повъртим в мисловните полета на старозаветните познания, за да се трамплиносаме нагоре или поне напред, като да речем една наглед незначителна промисъл относно Кора, Деметра и Хадес. Ножът/фалосът/ на Хадес като скритото на Деметра. Добавям и Хермес. Заради цяло-частите на картинката.

Много среднощен ден, кон без опашка! (асоциация от онази детска приказка за зайчето на име Лъв без опашка).

Когато на човек му придойде нощния ден дали безразличието, пораждащо безеднаквостите му, е добро начало или е само лунна соната? ;))

Когато Отдаваме и потокът бъде насилствено прекъснат... говоря за чисто енергийна и надфизическа територия на Познанието, то тогава дали Мая от Плеядите би била достатъчна, за да знаем какво Е и не е Красота.
Но дори и това знание не е ли наТрупване в цялостния Авгиев обор, който щом оцелеем до Мъдрост, трябва да изринем от Знание? ))

Доста мъдро!
Една приказка за МЪДРОСТТА от мен за теб. ))

Един слуга търсел край бреговете на Нил изгубена от господаря му вещ. Съзрял един ибис, лежащ между тръстиките, подритнал го с крак, а той проговорил с човешки глас:
— Изтощен съм... Моля те, донеси ми малко вода да пия и ме премести на сянка, за да се съвзема. Аз съм син на божествения ибис и ще ти се отблагодаря.
Слугата попитал по какъв начин ще му се отблагодари и ибисът отговорил:
— Ще изпълня три твои желания, но изпълнението им ще трае само едно денонощие. Ела утре сутринта, за да ти се отплатя.
Слугата дал на ибиса вода, пренесъл го на сянка и си отишъл.
На другата сутрин дошъл пак на същото място и заварил ибиса, че го чака.
— Кажи сега първото си желание, но най-добре е да поискаш умение, знание или мъдрост — посъветвал го той.
Слугата отговорил:
— Не, нямам нужда нито от мъдрост, нито от знание, нито от умение. Искам само за едно денонощие да живея като моя господар.
—Трябваше да поискаш умение, за да можеш по-добре да служиш на своя господар — отвърнал ибисът, — но аз ще изпълня първото ти желание.
Той махнал с криле, изговорил някакви тайнствени думи, и слугата начаса се намерил в спалнята на своя господар.
Подчинените му слуги го поздравили, облекли го в скъпи дрехи и го попитали какво ще им заповяда. Слугата-господар не знаел какво да заповяда, нито каква работа да им възложи и заръчал само обилно ядене.
Масата била отрупана с ястия. Той се нахвърлил върху вкусните храни и непознатите за него вина. Продължил с обяда, докато се проснал изтощен от преяждане и препиване. А в това време неговите слуги и роби, оставени без работа и надзор, нападнали хранилищата му, последвали примера на своя "господар" и се наяли и напили до припадък. Пияни започнали да се бият и чупят всичко и изпотрошили имуществото му.
На следващата сутрин слугата отново отишъл на брега, за да се срещне с ибиса.
— Кажи си второто желание — прошепнал му ибисът, — но най-добре ще е да поискаш знание или мъдрост.
— Нямам нужда нито от знание, нито от мъдрост — отвърнал слугата. — Предпочитам да изживея едно денонощие като фараона.
Ибисът въздъхнал и промълвил:
— Трябваше да поискаш знание, за да служиш по-добре на своя фараон в неговото управление, но аз ще изпълня второто ти желание.
Ибисът махнал с криле, тихо издумал тайнствени слова и ето че слугата се озовал в спалнята на фараона. Облекли го с фараонови одежди, закусил добре, а след това му докладвали, че е обещал да огледа новите напоителни канали и да даде напътствия.
Понесли слугата-фараон в красива носилка. Той гледал строежа и не знаел какво да каже. Не смеел да се издаде, че няма знания, а и не искал да се посъветва с никого. За да покаже, че е "фараон", дал някакви напътствия за дълбочината на напоителните канали.
Веднага робите, ръководени от надзирателите, започнали да копаят. До вечерта увеличили дълбочината на каналите. Водата на Нил ги заляла и разрушила съоръженията. Хората щели да умрат от жажда и се разбунтували.
На другата сутрин слугата отново застанал на брега на Нил, където вече го чакала птицата.
— Кажи третото си желание, но най-добре е да поискаш мъдрост — посъветвал го ибисът.
— Не ми трябва никаква мъдрост — настоявал слугата. — Искам да изживея едно денонощие като теб, като божество. Искам да се кача на гърба ти, да ме носиш и да ми се подчиняваш.
— Трябваше да поискаш мъдрост, за да влезеш в контакт с боговете и да им служиш по-добре, а не това — тъжно промълвил ибисът и добавил: — Ти допусна три грешки. Трябваше да поискаш като първо желание — умение, като второ — знание, а като трето — мъдрост, за да служиш по-добре на господаря си, на фараона си и на боговете си. И тези качества щяха да се запазят и след изтичане на денонощието. Но ти предпочете преходните удоволствия. Все пак аз ще изпълня и третото ти желание...
Ибисът застанал до слугата, навел шията си, позволил му да се качи на гърба му, след това се издигнал високо, прелетял над Нил и го изтърсил в реката. Слугата полетял надолу, викайки изплашено, паднал във водата и бил разкъсан от крокодилите. От него не останало нито следа.
А ибисът литнал волно, освободен от задължението си да изпълнява неразумните желания на властолюбивия слуга.

И ти си достигнал Мъдрост.

Несподелянето между хората е основния начин да се превърнат думите в недоразумения. И основния способ да се превърнат Думите в мостове.

Впрочем това е истински разлом в хорските отношения - Несподелимостта.
Тя дали е невъзможие или недопустимост? - се чудя. ;))

Ще си постоя в тишината си.

1.Дали когато чувстваш, че си безчувствен, това е чувство?
- чувство е, но подвластно на знанието ...

2. Когато нещо не ти стига, поради недостиг на нещо, дали то е нещо което би ти стигнало ако не беше недостигащо?
- вероятно не ...

3. Дали в безразличието са налични безеднакви неща?
- различими са познатите неща..., непознатите са нищо до вероятното им научаване ...

4. Кога човек усеща, че усещането му не е усетено от друг човек?
- когато нямат обща мисъл ...

5. Дали да си умен е твърде глупаво, ако знанието пречи на мъдростта?
- знание и мъдрост - взаимно изграждащи ...

и от юг...

Много бързо помъдряваш! ))

За теб знам!! ))
А и съм на югозапад изстреляна за известно време.
То е Dura necessita (Твърда необходимост).

Даа, така е. Никой простосмъртен не може да е всезнаещ , иначе нямаше да има Висш Разум. В този смисъл опасно е да си всезнаещ ;-):)).
"Няма по опасно от малкото знание (защото човек, поНазнавайки нещо, си въобразява, че знае всичко и престава да се стреми към мъдрост, трансформация и просветление)" (?!).
Странно твърдение, да не кажа по-силна дума! Кой е този човек, който "поНазнавайки нещо", може да си въобрази, че знае всичко? Хомо Сапиенс е започнал от нулевото знание, за да стигне нивото на съвременното знание. Но колкото и малко да е знанието, то никога не е опасно като знание в ръцете на РАЗУМНИЯ човек. Това е еволюцията на Разума. Да, това твърдение звучи най-малко заблуждаващо...
Щом е изкривено познание , то НЕ Е ЗНАНИЕ, compassion, или не си съгласна?

Благодаря за мъдрата приказка,, макар че моят отговор на въпрос 5 е много по кратък... Между другото, сигурно си съгласна с моите отговори(принципно, разбира се) на останалите въпроси, понеже нямаше приказки за тях :)). Нали мълчанието е ...Какво?

(книгата е чудесна)-
"Съществено за Дзен е, че довежда противоречията до краен предел, когато човек е принуден да избира между безумието и детската невинност. И Дзен ни внушава, че в космически мащаб, ние може би се приближаваме към едното или другото. Носим се към тях, защото, по един или друг начин — като безумци или невинни деца, — ние вече сме там.
Добре би било да отворим очи и да видим.
ТОМАС МЪРТЪН"
из ' Дзен (Джобен пътеводител)"
от Дейвид Шилър

Четох с удоволствие. Благодаря.