Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2009 17:52 - Егото, Азът и Себето
Автор: sever Категория: Лични дневници   
Прочетен: 21365 Коментари: 63 Гласове:
43

Последна промяна: 19.04 23:10


Това ми прилича на онази важност, в която изследваме Какво е Илюзията, а не За Кого е илюзията. ;))

Да опознаеш Себето си означава, че вече познаваш и разграничаваш, както и възприемаш компилирано Аз-ът и Его-то. Ако Егото се отъждествява с фините нива, както в сънят – съновиденията, то когато сънят е дълбок и няма съновидения, тогава егото изчезва и идва аз-ът. И все пак егото не се губи в будността, сънуването и дълбокия сън, защото реалността, в която сме е неизразима, но налична. Тя е винаги там и то по начина, който я виждаме през своите Истини.

В един Тамилски стих бях чела:  Познавайки светът, трябва да допуснем един общ Източник, но със способността да изглежда като много. Картината от имена и форми, свидетеля, екранът, светлината която ги осветява – всички те са единствено Той.

Тогава дали индивид, Бог и свят са Едно? И кое от трите е вярно: аз съм Бог, Бог е в мен или Бог е над мен?

След като опознаем егото, без да го игнорираме, защото то е част от триединството, то минаваме към осъзнаване на Аз-ът, за да достигнем до Себе-то. Себе-то е свободно от всяка мисъл за единство или дуалност. То е безформено и безгранично.

Ние възприемаме света и реалността си единствено чрез ума. Какво е тогава Останалото, което приемаме чрез Аз-ът? Ами онова, което виждаме когато открием своето Себе? Ами онова, което се води „Бялото вещество на мозъка” какво съхранява и защо ни е напълно непознато? Ако опознаеш Себе-то отпада от само себе си въпросът: Дали в животите ни надделява Съдбата или Свободната воля? И кое създаваме/не създаваме Ние?

Когато вътрешно-ориентирания ум, себепознавайки се стигне до питането на Аза „Кой Съм Аз?”, тогава личния Аз увесва нос и се появява Единният Аз, т.е. Себето, което всъщност е вид Аз-Аз. И за да разберем природата на това състояниие трябва да сме дозряли до съумяването да игнорираме Егото и неговите дуалности „съм и не съм”, достигаме до Освобождение, което е вечно. Това достижение на Духа се нарича Необвързаност.

Необвързаност означава да си останал при Вечно Свободното Себе.


 




Гласувай:
43
0



1. анонимен - Парадоксът е,
25.05.2009 18:02
че човекът се опитва да опознае света и себе си чрез фин инструмент, който не познава добре (мозъка)...
:)))
Иначе в повечето случаи свободнатна ни воля е плод на обстоятелствата, дори и когато привидно ние вземаме решенията.

цитирай
2. sever - Ние сме писателите на Съдбата!! ))
25.05.2009 18:08
Ако познаваме Себе-то, ще знаем и това. А то ще ни направи по-отговорни към бившите "обвързаности" и предстоящите "необвързаности" в живота и любовта.
цитирай
3. анонимен - "Познай себе си!"
25.05.2009 18:20
пише на входа на храма на Аполон в Делфи.
Въпросът е стар като света. Не е вярно, че само чре зума се опитваме да разбираме. Правим го с всяка фибра и клетка, често несъзнателно.
Никога не можем да се освободим.
Казандзакис е написал такава епитафия: "Не вярвам в нищо, не се страхувам от нищо - свободен съм!"
Ако вярваш в Бога или в прераждането, тогава е лесно да си мислиш, че можеш да се освободиш.

цитирай
4. 777 - Участвам! Темата е вълнуваща. )
25.05.2009 18:31
Може да е рано, но понеже обичам да споменавам Щайнер, ще ми се да кажа няколко думи за Деваканичния свят, стига да не прескачам няколко пласта мъдрост?
Физическото тяло се износва и изчурпва, но Аз-ът и Себето са си с духовни измерения.
Не ни е дадено да помним, защото както сама споменаваш Бялото вещество на мозъка ни пази главите от гръмване поради знаене. ;)

Ако за астралното ни тяло имаше повече тишина и по-малко работа, по-рано бихме открили и Себето.
Егото участва в тленното, Азът в бъдещото изграждане, а Себето е вечно.
На въпроса ти за Бог и Аз: всеки го чувства по своему. Според моето Себе - Аз съм Бог!

Щайнер: Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип - Духа-Човек (на санскрит Атма). На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго. Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години. За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.

цитирай
5. silencemurmur - и идва аз-ът
25.05.2009 18:58
Щом нещо идва, не може да е това, каквото е Азът. В дълбокото спане е това, каквото Е и то не може да се нарече. И Самосебието не е дошло да каже, че е Самосебие. Всичко представа в аз-съзнанието.

Това, каквото Е, не може да се самоопознае, а това, което мисли да се самоопознае не може да е това, каквото Е.

Говори се, но нищо не може да се каже по това, каквото е Самосебие, а това, каквото мисли да може да каже нещо п о п р и р о д а е това, каквото е Самосебие. Казва ли нещо Самосебие-Самосебие? Има ли влезнал в него да слуша? Излиза ли някой в мълчание?

Silence

P.S. Не зная дали ще допуснеш коментара. Ако егото се запъне да има права, може и да не го сториш.
цитирай
6. sever - егото е в дълбок летаргичен сън от години, защото Азът се въззе
25.05.2009 19:08
по стечение на духовни обстоятелства ;))

в твоя чест, окачвам пример за навлизане навътре по лесния начин ;))

http://www.youtube.com/watch?v=-Nkq_QQsim4&eurl

останалите части следват!!
цитирай
7. elineli - :))))))
25.05.2009 20:26
През будност също се отглежда его.Големите ми страхове са най вече да не литне когато не спя,защото нямам съновидения.Никакви.Сиреч няма го.Или поне не така както би се развилняло,ако можеше.И не,че азът е за избягване,но кой знае защо материята му(има ли такава?:)))ми се струва по опознаваема.Несъзнателно се стремим към обвързаност и точно по тази причина себеосвободеността е в осъзнаване на временността на това ни стремление.Мисля ,че вярното е-Боже слез в мен.
Чудо тема !Точно като за Светеща:))))
цитирай
8. bimbo163 - Личността е термин, характериз...
25.05.2009 20:27
Личността е термин, характеризиращ целия комплекс от качества или това е ейдосът на човека. Личността е нито добро, нито лошо понятие. Тя включва истинския Аз, личностните обвивки, индивидуалността и егото.
цитирай
9. sever - Седмак,
25.05.2009 21:35
влизаш в дълбоки води, но поемам щафетата.
Ще ти отговоря непременно и по РудолфЩайнерски, ай промис! ;))
цитирай
10. sever - Тишина,
25.05.2009 21:36
когато си готова да прошумиш, на ниво надЕго, слушам те с удоволствие ;))
цитирай
11. sever - Елинели,
25.05.2009 21:37
през будност се будят петте спирачки, наречени Сетива, а до Себето стигаш когато преодолееш дори инстинктите ))
Темата има един дефект - безкрайна е!!
цитирай
12. sever - Ахаха, Ел,
25.05.2009 21:39
не знаех, че Знаеш ;))
цитирай
13. elineli - Не знаех!
25.05.2009 21:46
Отивам да се самонаредя пред дартса!Заслужавам! :))))))
цитирай
14. sever - Именно, Бимбо, точно това е!!
25.05.2009 21:50
Когато преодолеем дуалностите, обиквайки едновременно-случващите ни се противоположности, ставаме антропософи, а после се разгръщаме теургично ;))
цитирай
15. sever - EL
25.05.2009 21:52
дартса е символичен, само една дъска с леко странни правила и повече аномалии от музикално разпиляни из въздуха ноти ;))

нали знаеш кога хората стават поети?? когато са добили толкова познание, че заключват ума и рукват Чувствата ;))
цитирай
16. sever - Седмак,
25.05.2009 21:54
истината е, че не ми се говори за прераждането, защото ще изгубя Парасол в плуването по течението на вълшебната река ))
проявяваш ли разбиране??
цитирай
17. sever - lion1234, прекрасно е, че четеш и в междуредията ))
25.05.2009 22:03
"Догматикът е стопирал ставащото в действителността и в себе си, определил е стопираната заблуда като своята ,,истина'' и е станал ,,себе си''. Психо-естетически погледнато, изборът му е оправдан, защото той е щастлив в заблудата си, така че в тази плоскост той печели ,,благословията'' на Буда. Гносеологически погледнато обаче, изборът му е лишен от стойност. Последният издиша и онтологически, доколкото битието на ,,аз''-а се формира не само от неговото ,,какво''/ есенцията/, но и от неговото ,,как''/ екзистенциалният модус/. Иначе казано, стопирайки ставащото, догматикът стопира всъщност екзистенцията, която до голяма степен формира ,,аз''-а и поставя под съмнение ценността на последния."
цитирай
18. анонимен - много дълбоки сте
25.05.2009 22:07
половината от нещата не схванах, пак ще чета
цитирай
19. elineli - :)))))
25.05.2009 22:15
Въздушен нотен хаос...точно като за предполагаеми облачни местообиталища:)))Морето расте на височина от хвърлени ключове.Подозирах ,че някой знае кои са вратите им,но пък не е същото като да си сигурен.Топличка прегръдка ти изпращам.Рукналост Чудна си.Светеща! :)))

цитирай
20. sever - Анон, чети
25.05.2009 22:47
и пребъдвай в квантовата си физика, абстрахиран от разума и потопен в мистерията ;))
цитирай
21. sever - Ел,
25.05.2009 22:49
и аз те прегръщ ))
цитирай
22. sever - Седми,
25.05.2009 22:50
то е като при Щайнер и Розенкройц - Ректори във Всемирния Университет, но дали да не отричаме парадигмите чужди, преди да се създадем свои??
цитирай
23. 777 - за Прераждането
25.05.2009 22:57
отлагаме го за друг път )
цитирай
24. 777 - темата за Щайнер остава обаче ;)
25.05.2009 22:58
какво ще кажеш за твоя любим Юнг и Себето?
цитирай
25. sever - Седем, за Юнг винаги и по всяко време ))
25.05.2009 23:07
но ще вечерям първо, че групата ме чака
цитирай
26. sever - по Юнг
25.05.2009 23:31
моя си мислА:
Егото приспано от духовната мистика на Азът, води до трансцеденталното Себе за да се опълноценностиш като Личност )
цитирай
27. sever - а сега юнгиански направо черпя с едно копи-пейст
25.05.2009 23:37
Касмическите и Енергийни Закони на вселената са такива, че нищо не се губи. В този смисъл, Азът също не се губи, а се разтваря в безкрайността, като я носи сам в себе си, както капката морска вода е част от морето, но го образува, носейки го в себе си, т.е. образума съдържанието му като го съдържа.
Изчезването на Азът е относително, защото той просто преминава – изкачва се на по-горно ниво на съзнание и в това е смисълът на Всичко. На това по-горно ниво Азът осъзнава себе си, т.е. Познава Себето като част от цялата тази безбрежност и като част от всичкото в нея, което едновремено я съдържа и съставлява. Докато един Аз е неосъзнат, той отразява чужди светлини, досущ като луната, която има и светла и тъмна страна - тъмната страна на Аза е егоизма, т.е. непреодоляното като инстинкт Его. А когато той светне отвътре, като слънцето със собствен източник на светлина ще огрява без помен от сянка. За мен просветление и осъзнаване на Аза е една и съща реалност. А при себето няма Реалност, защото то живее успоредно и едновременно във всички реалности.
цитирай
28. sever - silencemurmur - и идва аз-ът
25.05.2009 23:41
вторачването извън смисъла няма смисъл ;))
самосебие ми напомня един виц за Отбора на света.
цитирай
29. 777 - не си разваляй поста
25.05.2009 23:59
продължаваме с Юнг ;)
той ти е като хапче за добро настроение
цитирай
30. 777 - по повод твоето Съдба или Свободна воля
26.05.2009 00:05
"Тези съвпадения, — пише Юнг, — от една страна, разбира се са случайни, но от друга - са толкова малковероятни, че се налага да се предположи съществуването на някакъв обективен закон зад тях, някаква реална особеност на околния свят,Всеки може да изпита теорията на съвпаденията върху себе си. Важното е навреме да се разбере какво означават едни или други събития, да се прочете отворената страница на съдбата. Съвпаденията може би наистина трябва да се смятат като знаци на съдбата, възприемани от подсъзнанието и посочващи ни правилния път в този живот.

Юнг описва три типа синхроничност.

• Първият се състои в съвпадение на вътрешния смисъл (на мисли или чувства) с външни събития.
• Вторият тип това са ситуации, когато човек е сънувал или е имал видение и те съвпадат със събития, които се случват някъде далече, което се потвържадава впоследствие. В такива събития, възникналото знание за случилото се събитие без органите на чувствата.
• Третата категория засяга преживявания, сънища и видения на нещо, което предстои да се случи в бъдеще и което впоследствие се подтвърждава.
цитирай
31. sever - Шекспир
26.05.2009 00:09
"Има много неща на света, приятелю мой, Хорацио, които не са се и присънвали на нашите мъдреци."
цитирай
32. sever - Седмак,
26.05.2009 00:12
знаеш ли какво забелязвам напоследък, което си е обезпокояващо за жена ;))
не ми се говори!! ;)))))))))))))))))))))))))))
слушам ви с удоволствие и усещам енергията на всички ви, мъдростта и дълбочината
обаче Азът ми се сдобива с нетрайно внимание - като при децата.
цитирай
33. анонимен - скъпа моя мъдрофелницо
26.05.2009 00:15
поднасям ти букет от добродетели :0))
само ти ми липсваш от този блог
Б.
цитирай
34. 777 - Север, това е меко казано неуместно. ;)
26.05.2009 00:22
Явно пак изпадаш от света. Съзерцателна си от доста време вече. Визуализацията или мислената представа не са просто ненужни мечтания, а творчески процес, помагащ на човек да контролира и да насочва енергийните потоци, тогава ти трябва тишина и мълчанието си те тегли. Исках да кажа с две думи РАЗБИРАМ ТЕ, приятелко! )
цитирай
35. snejkata - как да се самоопознаем
26.05.2009 09:36
Първо опозной света и световното его-невъзможно!В съзнателния живот е много важно да направиш съпоставка в световнота класификация на егото и аз-овете.Не съня,а вселенския размисъл определя поведението ни като хора,защото аз-а говори повече за самите нас,а егото за себеобичането.Това себеобичане е висшата форма и градивен елемент на човешките стойности и ценностна система.Ценностната система трябва да е единна за да съградим единен свят ,а той предполага самоуважение и уважение към заобикалящото ни и заобикалящите ни!Това е норма, поставяща основите на всеобща любов.Нищо в този свят не се гради с научни хипотези,а с култура и познание на научните твърдения.Това са 2 различни неща-брънка, която ако разплетем стигаме до основата-/душевност/-това,което носим в себе си.В основата лежи приятелството,любовта,загрижеността и уважението...и още нещо... навика/привикването/ да обичаме,което обаче е ерзац на истинската обич и любов.На това ни учи нашия Бог,който обаче не е църковен, а духовен учител на вътрешния ни свят.Вътрешния свят на човека е нещо много необятно и същевременно индивидуално като равновесие,но то има своите закони,които са продиктувани от моралните ни норми,а те от своя страна включват всички онези ценности за които стана дума по-горе-че ти/аз-а/не си сам на този свят и всяко човешко същество има нужда от обич и любов и зачитане на качествата които гради и обуславят ценностите в живота му!Затова, духовният учител-Бог е над нас,а не ние над него
цитирай
36. анонимен - Много замисляща статия.
26.05.2009 09:58
Благодаря!
Ана
цитирай
37. анонимен - *
26.05.2009 09:59
аз като по прост и незапознат с класическата философска мисъл предлагам варианта с малкия пръст на буда и парадокса на огледалото. необвързаността и свободата за съжаление не се унаследяват.
цитирай
38. sever - 34
26.05.2009 10:01
И ти ми липсваш Бо! Особено като фон за вицовете. Смях.
цитирай
39. sever - Седмак,
26.05.2009 10:05
ти си голям провокатор. А аз отдавна живея в синхронична вселена. Но и това не е достатъчно.
Най-обичам да изпадам от света! ;))
цитирай
40. sever - Ана
26.05.2009 10:06
дано размислите са приятни ))
цитирай
41. sever - Анон 37
26.05.2009 10:10
наследствеността понякога е стряскащо необвързваща и напълно си прав за парадокса на огледалото, но това или е вградено априори в нас или се придобива с онази мъдрост и печал, която съзнаваме в края на животите си.
цитирай
42. sever - и това е Път, snejkata
26.05.2009 10:13
но ти какво предпочиташ - малката искра или големиия пожар в себе си?? ;))
цитирай
43. snejkata - i tova e put
26.05.2009 11:37
Големият пожар,Север,обичам големи пожари и като в голям всеобщ пожар да бъда изгаряна с обич!Виж само колко е хубаво:"Изгори,за да светиш!"-дай всичко от себе си и търси всичко от другите /недей да тлееш/
цитирай
44. sever - Снежката,
26.05.2009 12:06
и аз като теб... обичам си кладите, така си откриваш и себето, и фениксите отвътре ))
цитирай
45. dum - Виж какво, Снежанке, всичко ти харесвам, даже и егото! ))
26.05.2009 17:37
Както каза един добър наш непознат, направо сме си като едно цяло, затова напълно прегръщам теорията за Единия, единното всичко и себето като краен плод от дървото на познанието. )
цитирай
46. yuliya2006 - Като две златни птици, кацнали на ...
26.05.2009 17:43
Като две златни птици, кацнали на едно и също дърво, като близки приятели, егото и духът обитават едно и също тяло. Егото поглъща сладките и киселите плодове от дървото на живота
а духът наблюдава необвързано.

МУЛДАКА УПАНИШАД
цитирай
47. lion1234 - Аз чета в междуредията,
26.05.2009 18:25
ти четеш между егото, аза и себето. Обединява ни това ,,между'', това interesse, захвърлило ни между съня и бодърствуването, илюзията и реалността, възможността и действителността, знанието и невежеството и куп още половинчатости и незавършености, конституиращи желязно обаче биването ни напред и така жадуваната от нас автентичност на това наше биване.
Защото ние опознаваме и света, и себе си само и единствено с ,,очите на другите'' - себе-то, трансценденталното его и всичко, дадено така, както е, в чистото съзнание, и по-точно - в ,,хоризонтите му на конституиране'' - онези ,,пространства'', в които се осъществяват интенционалните актове.
Без този ,,нетематичен хоризонт'' - чистото съзнание - мозъкът ни би бил с вързани ръце, както писах в един от постовете си, защото нямаше да има ДОСТЪП до онова, което определяме като ,,свят'', ,,реалност''.
Представеният от теб клип е великолепен, защото представя накуп нашите възлови ,,питанки''.
Вярно, повечето от въпросите ще останат без отговор: ще сме сигурни, че знаем, но какво точно - само Оня ще знае. Затова пък ще ,,печелим'' битие и то ще бъде interess-но, доколкото ще бъде далеч от утъпканите пътеки на Всекидневието.
Поздравления за чудесно подбраната и интерпретирана от теб тема! Удоволствие бе за мен да се полутам в света на мистиката и реалността!
цитирай
48. анонимен - *
27.05.2009 10:26
относно птиците
ако вържеш две птици една за друга, вече имат четири криле, но не могат да летят
цитирай
49. sever - Дум,
27.05.2009 18:39
дръж ми сомбрерото!! Ще те изложа публично сега:

http://www.4coolpics.com/photo/gzo/136259.html

Всички да обърнат внимание на текста под снимката!! ;))
цитирай
50. sever - Джули,
27.05.2009 18:42
аз владея опитностите на Веданта и всичко следващо я ))
цитирай
51. sever - И сега ти, Лиън,
27.05.2009 18:47
първо да те отпия на няколко малки глътки, защото вкусът е като на шафран в лятна вечер до чаша бяло вино и добро суши на вулканичен бряг.

В МеждуЕгоАзието до Себето има една трънлива пътека - тази на Любовта. Това е единствения трамплин, който може да те изстреля едновременно навсякъде!!



Има мислители на утрото, има следобедни мислители, има нощни сови. Да не забравяме и най-благородния вид: мислителите на пладнето - тези, в които постоянно спи големият Пан. Там цялата светлина пада отвесно...

Фридрих Ницше, Фрагмент 16 [28] (лято 1888)
цитирай
52. sever - * Звездолин/а - коментар 48
27.05.2009 18:52
Старозаветната диалектика би ти се оплезила с единствен отговор: връзването може да го измисли само човек, който не е летял.

Защото 4 крила правят поне 12 небета!! ))
цитирай
53. sever - СЕГА СЕ СЕЩАМ, ЧЕ СТЕ ПРОПУСНАЛИ ОСНОВНИЯ ВЪПРОС!! ;)) ЕТО ГО:
27.05.2009 18:53
Тогава дали индивид, Бог и свят са Едно? И кое от трите е вярно: аз съм Бог, Бог е в мен или Бог е над мен?
цитирай
54. snejkata - individ,Bog i svqt
27.05.2009 23:11
Индивидът трябва да носи душевното очарование на Бог,светът трябва да живее с божиите душевни закони,а богът в нас трябва да има човешка лексика и човешка мисловна дейност и очи за красотата сътворена ог природата и човешката ръка-т.е.всичко започва с Бога в нас/добротата човешка,която която ни кара да се сгремим към божественото /и завършва с божественото в нас/добротата човешка ,която даряваме на хората около нас, коита обичаме, и на хората, които искаме да променим към по-добро!/Така ,че дилемата:"Аз съм Бог,Бог е в мен и Бог е над мен" е от край до край вярна и правдива!
цитирай
55. sever - ще ти отговарям на части, silencemurmur и отзад-напред ;))
27.05.2009 23:25
и понеже днес съм повече съзерцателна и никак аналитична, ще ми позволиш да те замервам с Юнг ))
Сънищата са послания от бъдещето ако са провиденчески, послания от миналото - ако сънуваме прераждане, забравения език на Бога ако тълкуваме вътрешни усещания или желания и пр.
Там има от всичко по много, както от Същност на сънуването, така и от Азовата идентичност и комплексите на психиката, Азът в съня и будният Аз, което е едно и също НО и не е едно и също.
Сънищата са доста повече от твърдението ти, че "дълбокия сън - Той е също сън като всеки сън в самата представа за съзнание".
Сънят дори е диагностично средство, пренасяне и контрапренасяне, той е сериозна индивидуация, както казва любимия ми Юнг "процес на активизиране на индивидуалната същност, свързващ индивидуалното съзнание с колективното несъзнавано. /Бог?/ или ако ти харесва повече Лайбниц "същност, даваща конкретно индивидуално съществуване на всяко същество."
В сънищата има толкова много неща като Алхимични мотиви, Синхронистични явления, Обективни и субективни тълкувания, Лични и архетипови нива на съня и пр., че спирам до тук.

Но я ми кажи ти кое от трите по-горе, за които идеше реч ти е най-близко - за Бог и теб??
цитирай
56. sever - Прекрасен размисъл, snejkata, поздравявам!! ))
27.05.2009 23:30
изповядвам съвсем същото триединство, но понякога хората се Чувствопознават различно ))
цитирай
57. sever - silencemurmur като гледам как заглушаваш думите ;))
27.05.2009 23:34
"Тези, които научават тайната отвъд материята, изпитват огромно вълнение".

Да ти разкажа за един Учен?
"Не, образите не се формират в мозъка. Проникналите сигнали формират изображение на едно визуално преживяване". - казал той.

Тогава света, който виждаме Свят ли е или някакво холографско копие в мозъка ни?
цитирай
58. sever - silencemurmur накратко за Мозъка
27.05.2009 23:48
Възражение: "Истина е, че виждам всички предмети в мозъка си, но аз виждам неща, които всъщност съществуват навън".

Отговор: "Фактът, че възприемаме целия свят в мозъка си, е установен окончателно от науката и никой интелигентен човек не може да твърди обратното. Моментът, който хората не могат да разберат, обаче е следният: Ако възприемаме всички неща в мозъка си, то тогава как бихме могли да бъдем сигурни в съществуването на нещата извън нашия мозък? Това съмнение е основателно: Ние никога не можем да бъдем сигурни в това, че съществуват физически съответствия на нещата, които възприемаме в мозъка си. Това е така, защото ние никога не можем да излезем от мозъка си и да видим какво в действителност има извън него. Ето защо е невъзможно да твърдим, че образите от нашите мозъци наистина съответстват на нещата от външния свят. Никой - нито човекът, който изказва това твърдение, нито един невролог, мозъчен хирург или философ, или който и да било друг - не е в състояние да излезе от собствения си мозък, за да види какво има извън него."

Има Неминуеми Истини, все едно ние колко ги разбираме или неразбираме ;))
цитирай
59. silencemurmur - Хало, Север.
28.05.2009 01:27
От отговора ти разбирам, че си много запалена от науката. Поздравления за знанията ти. Няма доказателство, което може да докаже това, каквото не му пука от доказателства. Доказателствата нищо не менят но това, каквото не се знае какво е, за да е както е.

Пожелавам ти и по-натък приятно търсене. Удоволствие е да се рови и рови и пак да се ровви, знаейки че нищо не се намира от трайност.

Дойде времето, че на творбата на Юнг в оригинален език изтривам само праха в библиотеката. И той е едно гениално проявление на съзнанието както и това като Айнстайн. Като човеци не са били само цветя за мирисани, между другото казано, но съзнанието, Север, съзнанието е единственото гениално.

Не е за оспорване и научното търсене на това, каквото не може да се намери. От вълна частичка, от частичка вълна и ставаме от квантови физици будисти.

А за въпросния коментар: пуснах го като пост в другия ми блог.

най-сърдечно Silence
цитирай
60. анонимен - под***те
28.05.2009 09:57
най -близко съм до мнението на юнг че бог е колективното несъзнавано и като част от колектива аз съм част от бог, но понеже не сънувам явно връзката между нас се е позагубила и това ми пречи аз самия да се почуствам като бог , както и да определя неговото местоположение.
сигурно ако спра с тревата и се върна към пейота комуникацията помежду ни ще се възстанови,но лофофората ми все още не е цъфнала за съжаление.

бъдещето вече се е случило,
а миналото тепърва предстои да се случи
цитирай
61. lion1234 - Ах, каква висока топка...
28.05.2009 15:50
ми подаде само! Чакай да видим дали ще успея да я поема!
Представи си един камък, хвърлен в гладката водна повърхност, който предизвиква вълни, движещи се под формата на концентрични кръгове. Въпросните вълни про-плуват цялата площ в кръга без остатък, раз-простирайки се в о-кръжност, т.е. навсякъде, във всички посоки. Ето такова нещо е в моите представи Любовта - тази воля за о-всичко-стяване.
Трънлива е пътеката Й, доколкото съ-в-местява Удовлствието и Страданието. Иначе казано, да приемеш Любовта означава да приемеш и Страданието.
И тук опираме до нещо много важно: нашето отношение към Любовта не само ни води към себето, но и го конституира като това, което е, защото Тя е висшият интенционален акт, в които ти се себе-организираш и представяш в максимума на това, което си. Там си истински, там осъзнаваш кой си и колко струваш.
Искаш ли да се себе-опознаеш виж се в Любовта, в Пограничностите и в ...Съня. И като поела по ,,царския път към несъзнаваното'', един подарък за теб - постингът ми ,,Транценденции''!
Тук се сещам и за Ницшевата amor fati:,,Трябва не само да понасяме, но и да обичаме Необходимото!'' И това го декларира човек, който бива подложен на безпощадния и непрестанен картечен огън от същото това Необходимо?! Така, че Любовта дава всичко, но въпросът е дали ние сме готови да го приемем, доколкото ,,всичко''-то включва и ,,бодлите'', и ,,тръните'', и Не-об-ход-имото, в цялост - това е условието да станеш себе си.
За ,,Великото пладне'': пладне идва от прасл. полдне, т.е. ,,половината на деня''. В този смисъл пладнето е точно по средата МЕЖДУ началото и края на деня - в 12,00. ,,Там цялата светлина пада отвесно'', осветявайки и осветЛявайки едновременно максимално всичко наоколо. Тъкмо затова Ницше го нарича ,,велико'', а мислителите, прегърнали пладнето - благородни, доколкото те са носители на ,,големия Пан'', на радостта от осветеното и осветЛено Всичко.
Ето ти прекрасна илюстрация за ценността на interesse-то/ ,,битието между''/, защото пладнето си е едно interesse.
И за мен лично, Ницше затова ми е ценен и интересен, защото е interesse-н!
Е, сега вече можем да се прехвърлим на бялото вино и другите вкусотии, които си приготвила!
Наздраве, sever!
цитирай
62. sever - Фантастични сте!
28.05.2009 18:35
Всички!
`Най-много Лиън... най-близко до Озарението си, Джошуа Прекрасний! ))
`Обещавам като се върна да ви оцелувам с алабализми и да отговоря всекиму според камбанарията!
`Silence, дръж фронта и се усмихвай!
`Аноним, дон Хуан би казал ок, но Хенаро би ти показал, че има и други Пътища след Дао дъ Дзин!
Оплезване ала Айншайн! ;))
цитирай
63. snejkata - za dum
28.05.2009 22:09
Слушай,Дум,
тук всички много ми харесвате,защото споделяте нови и интересни позиции и мнения,които са много съществени и актуални в реалния живот.Каня ви на парти в моя блог-тази вечер смятам да напиша една много/по моему/красива история за надеждата и чистата детска душевност ,носител на гена-човечност,честност и добросъвестност.Искам, слециялисти като вас по финните и съкровени чувства ,да оценят честно и безпристрастно моят Аз ,припокриващ се и изразен чрез детското и детето, което трябва да носим у себе си,за да посрещаме и изпращаме деня със щастливи от вълнение и доброта очи,попили радостите и красотота на света.Смятайте се всички за поканени-приготвила съм салата от роколи,финна и пивка ароматна сливенска перла/в надъхана като през декември бутилка/,основното е задушени на пара зеленчуци,овкусени с много пикантини,а за десерт спретнах най-бързия крем-карамел ,с много вкус на горена захар, и едно време поднасяха в ресторант "Будапеща"-шоко-пудинг.Това е тънко тортено блатче,напоено с уханен ром и отгоре с много сладолед с крокан ,полято с разтопен/не много тежък/шоколад.Това в един ранен час-утре сутрин,но партито е матине!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sever
Категория: Изкуство
Прочетен: 514079
Постинги: 74
Коментари: 797
Гласове: 17791
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31