Прочетен: 24716 Коментари: 63 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2021 23:10
Това ми прилича на онази важност, в която изследваме Какво е Илюзията, а не За Кого е илюзията. ;))
Да опознаеш Себето си означава, че вече познаваш и разграничаваш, както и възприемаш компилирано Аз-ът и Его-то. Ако Егото се отъждествява с фините нива, както в сънят – съновиденията, то когато сънят е дълбок и няма съновидения, тогава егото изчезва и идва аз-ът. И все пак егото не се губи в будността, сънуването и дълбокия сън, защото реалността, в която сме е неизразима, но налична. Тя е винаги там и то по начина, който я виждаме през своите Истини.
В един Тамилски стих бях чела: Познавайки светът, трябва да допуснем един общ Източник, но със способността да изглежда като много. Картината от имена и форми, свидетеля, екранът, светлината която ги осветява – всички те са единствено Той.
Тогава дали индивид, Бог и свят са Едно? И кое от трите е вярно: аз съм Бог, Бог е в мен или Бог е над мен?
След като опознаем егото, без да го игнорираме, защото то е част от триединството, то минаваме към осъзнаване на Аз-ът, за да достигнем до Себе-то. Себе-то е свободно от всяка мисъл за единство или дуалност. То е безформено и безгранично.
Ние възприемаме света и реалността си единствено чрез ума. Какво е тогава Останалото, което приемаме чрез Аз-ът? Ами онова, което виждаме когато открием своето Себе? Ами онова, което се води „Бялото вещество на мозъка” какво съхранява и защо ни е напълно непознато? Ако опознаеш Себе-то отпада от само себе си въпросът: Дали в животите ни надделява Съдбата или Свободната воля? И кое създаваме/не създаваме Ние?
Когато вътрешно-ориентирания ум, себепознавайки се стигне до питането на Аза „Кой Съм Аз?”, тогава личния Аз увесва нос и се появява Единният Аз, т.е. Себето, което всъщност е вид Аз-Аз. И за да разберем природата на това състояниие трябва да сме дозряли до съумяването да игнорираме Егото и неговите дуалности „съм и не съм”, достигаме до Освобождение, което е вечно. Това достижение на Духа се нарича Необвързаност.
Необвързаност означава да си останал при Вечно Свободното Себе.
Времето на атаката на тръбопровода
Великденските истории според четирите ев...
25.05.2009 18:02
:)))
Иначе в повечето случаи свободнатна ни воля е плод на обстоятелствата, дори и когато привидно ние вземаме решенията.
25.05.2009 18:20
Въпросът е стар като света. Не е вярно, че само чре зума се опитваме да разбираме. Правим го с всяка фибра и клетка, често несъзнателно.
Никога не можем да се освободим.
Казандзакис е написал такава епитафия: "Не вярвам в нищо, не се страхувам от нищо - свободен съм!"
Ако вярваш в Бога или в прераждането, тогава е лесно да си мислиш, че можеш да се освободиш.
Физическото тяло се износва и изчурпва, но Аз-ът и Себето са си с духовни измерения.
Не ни е дадено да помним, защото както сама споменаваш Бялото вещество на мозъка ни пази главите от гръмване поради знаене. ;)
Ако за астралното ни тяло имаше повече тишина и по-малко работа, по-рано бихме открили и Себето.
Егото участва в тленното, Азът в бъдещото изграждане, а Себето е вечно.
На въпроса ти за Бог и Аз: всеки го чувства по своему. Според моето Себе - Аз съм Бог!
Щайнер: Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип - Духа-Човек (на санскрит Атма). На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята. С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго. Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години. За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.
25.05.2009 18:58
Това, каквото Е, не може да се самоопознае, а това, което мисли да се самоопознае не може да е това, каквото Е.
Говори се, но нищо не може да се каже по това, каквото е Самосебие, а това, каквото мисли да може да каже нещо п о п р и р о д а е това, каквото е Самосебие. Казва ли нещо Самосебие-Самосебие? Има ли влезнал в него да слуша? Излиза ли някой в мълчание?
Silence
P.S. Не зная дали ще допуснеш коментара. Ако егото се запъне да има права, може и да не го сториш.
в твоя чест, окачвам пример за навлизане навътре по лесния начин ;))
http://www.youtube.com/watch?v=-Nkq_QQsim4&eurl
останалите части следват!!
Чудо тема !Точно като за Светеща:))))
Ще ти отговоря непременно и по РудолфЩайнерски, ай промис! ;))
Темата има един дефект - безкрайна е!!
нали знаеш кога хората стават поети?? когато са добили толкова познание, че заключват ума и рукват Чувствата ;))
проявяваш ли разбиране??
25.05.2009 22:07
Егото приспано от духовната мистика на Азът, води до трансцеденталното Себе за да се опълноценностиш като Личност )
Изчезването на Азът е относително, защото той просто преминава – изкачва се на по-горно ниво на съзнание и в това е смисълът на Всичко. На това по-горно ниво Азът осъзнава себе си, т.е. Познава Себето като част от цялата тази безбрежност и като част от всичкото в нея, което едновремено я съдържа и съставлява. Докато един Аз е неосъзнат, той отразява чужди светлини, досущ като луната, която има и светла и тъмна страна - тъмната страна на Аза е егоизма, т.е. непреодоляното като инстинкт Его. А когато той светне отвътре, като слънцето със собствен източник на светлина ще огрява без помен от сянка. За мен просветление и осъзнаване на Аза е една и съща реалност. А при себето няма Реалност, защото то живее успоредно и едновременно във всички реалности.
самосебие ми напомня един виц за Отбора на света.
той ти е като хапче за добро настроение
Юнг описва три типа синхроничност.
• Първият се състои в съвпадение на вътрешния смисъл (на мисли или чувства) с външни събития.
• Вторият тип това са ситуации, когато човек е сънувал или е имал видение и те съвпадат със събития, които се случват някъде далече, което се потвържадава впоследствие. В такива събития, възникналото знание за случилото се събитие без органите на чувствата.
• Третата категория засяга преживявания, сънища и видения на нещо, което предстои да се случи в бъдеще и което впоследствие се подтвърждава.
не ми се говори!! ;)))))))))))))))))))))))))))
слушам ви с удоволствие и усещам енергията на всички ви, мъдростта и дълбочината
обаче Азът ми се сдобива с нетрайно внимание - като при децата.
26.05.2009 00:15
само ти ми липсваш от този блог
Б.
26.05.2009 09:58
Ана
26.05.2009 09:59
Най-обичам да изпадам от света! ;))
а духът наблюдава необвързано.
МУЛДАКА УПАНИШАД
Защото ние опознаваме и света, и себе си само и единствено с ,,очите на другите'' - себе-то, трансценденталното его и всичко, дадено така, както е, в чистото съзнание, и по-точно - в ,,хоризонтите му на конституиране'' - онези ,,пространства'', в които се осъществяват интенционалните актове.
Без този ,,нетематичен хоризонт'' - чистото съзнание - мозъкът ни би бил с вързани ръце, както писах в един от постовете си, защото нямаше да има ДОСТЪП до онова, което определяме като ,,свят'', ,,реалност''.
Представеният от теб клип е великолепен, защото представя накуп нашите възлови ,,питанки''.
Вярно, повечето от въпросите ще останат без отговор: ще сме сигурни, че знаем, но какво точно - само Оня ще знае. Затова пък ще ,,печелим'' битие и то ще бъде interess-но, доколкото ще бъде далеч от утъпканите пътеки на Всекидневието.
Поздравления за чудесно подбраната и интерпретирана от теб тема! Удоволствие бе за мен да се полутам в света на мистиката и реалността!
27.05.2009 10:26
ако вържеш две птици една за друга, вече имат четири криле, но не могат да летят
http://www.4coolpics.com/photo/gzo/136259.html
Всички да обърнат внимание на текста под снимката!! ;))
В МеждуЕгоАзието до Себето има една трънлива пътека - тази на Любовта. Това е единствения трамплин, който може да те изстреля едновременно навсякъде!!
Има мислители на утрото, има следобедни мислители, има нощни сови. Да не забравяме и най-благородния вид: мислителите на пладнето - тези, в които постоянно спи големият Пан. Там цялата светлина пада отвесно...
Фридрих Ницше, Фрагмент 16 [28] (лято 1888)
Защото 4 крила правят поне 12 небета!! ))
Сънищата са послания от бъдещето ако са провиденчески, послания от миналото - ако сънуваме прераждане, забравения език на Бога ако тълкуваме вътрешни усещания или желания и пр.
Там има от всичко по много, както от Същност на сънуването, така и от Азовата идентичност и комплексите на психиката, Азът в съня и будният Аз, което е едно и също НО и не е едно и също.
Сънищата са доста повече от твърдението ти, че "дълбокия сън - Той е също сън като всеки сън в самата представа за съзнание".
Сънят дори е диагностично средство, пренасяне и контрапренасяне, той е сериозна индивидуация, както казва любимия ми Юнг "процес на активизиране на индивидуалната същност, свързващ индивидуалното съзнание с колективното несъзнавано. /Бог?/ или ако ти харесва повече Лайбниц "същност, даваща конкретно индивидуално съществуване на всяко същество."
В сънищата има толкова много неща като Алхимични мотиви, Синхронистични явления, Обективни и субективни тълкувания, Лични и архетипови нива на съня и пр., че спирам до тук.
Но я ми кажи ти кое от трите по-горе, за които идеше реч ти е най-близко - за Бог и теб??
Да ти разкажа за един Учен?
"Не, образите не се формират в мозъка. Проникналите сигнали формират изображение на едно визуално преживяване". - казал той.
Тогава света, който виждаме Свят ли е или някакво холографско копие в мозъка ни?
Отговор: "Фактът, че възприемаме целия свят в мозъка си, е установен окончателно от науката и никой интелигентен човек не може да твърди обратното. Моментът, който хората не могат да разберат, обаче е следният: Ако възприемаме всички неща в мозъка си, то тогава как бихме могли да бъдем сигурни в съществуването на нещата извън нашия мозък? Това съмнение е основателно: Ние никога не можем да бъдем сигурни в това, че съществуват физически съответствия на нещата, които възприемаме в мозъка си. Това е така, защото ние никога не можем да излезем от мозъка си и да видим какво в действителност има извън него. Ето защо е невъзможно да твърдим, че образите от нашите мозъци наистина съответстват на нещата от външния свят. Никой - нито човекът, който изказва това твърдение, нито един невролог, мозъчен хирург или философ, или който и да било друг - не е в състояние да излезе от собствения си мозък, за да види какво има извън него."
Има Неминуеми Истини, все едно ние колко ги разбираме или неразбираме ;))
28.05.2009 01:27
Пожелавам ти и по-натък приятно търсене. Удоволствие е да се рови и рови и пак да се ровви, знаейки че нищо не се намира от трайност.
Дойде времето, че на творбата на Юнг в оригинален език изтривам само праха в библиотеката. И той е едно гениално проявление на съзнанието както и това като Айнстайн. Като човеци не са били само цветя за мирисани, между другото казано, но съзнанието, Север, съзнанието е единственото гениално.
Не е за оспорване и научното търсене на това, каквото не може да се намери. От вълна частичка, от частичка вълна и ставаме от квантови физици будисти.
А за въпросния коментар: пуснах го като пост в другия ми блог.
най-сърдечно Silence
28.05.2009 09:57
сигурно ако спра с тревата и се върна към пейота комуникацията помежду ни ще се възстанови,но лофофората ми все още не е цъфнала за съжаление.
бъдещето вече се е случило,
а миналото тепърва предстои да се случи
Представи си един камък, хвърлен в гладката водна повърхност, който предизвиква вълни, движещи се под формата на концентрични кръгове. Въпросните вълни про-плуват цялата площ в кръга без остатък, раз-простирайки се в о-кръжност, т.е. навсякъде, във всички посоки. Ето такова нещо е в моите представи Любовта - тази воля за о-всичко-стяване.
Трънлива е пътеката Й, доколкото съ-в-местява Удовлствието и Страданието. Иначе казано, да приемеш Любовта означава да приемеш и Страданието.
И тук опираме до нещо много важно: нашето отношение към Любовта не само ни води към себето, но и го конституира като това, което е, защото Тя е висшият интенционален акт, в които ти се себе-организираш и представяш в максимума на това, което си. Там си истински, там осъзнаваш кой си и колко струваш.
Искаш ли да се себе-опознаеш виж се в Любовта, в Пограничностите и в ...Съня. И като поела по ,,царския път към несъзнаваното'', един подарък за теб - постингът ми ,,Транценденции''!
Тук се сещам и за Ницшевата amor fati:,,Трябва не само да понасяме, но и да обичаме Необходимото!'' И това го декларира човек, който бива подложен на безпощадния и непрестанен картечен огън от същото това Необходимо?! Така, че Любовта дава всичко, но въпросът е дали ние сме готови да го приемем, доколкото ,,всичко''-то включва и ,,бодлите'', и ,,тръните'', и Не-об-ход-имото, в цялост - това е условието да станеш себе си.
За ,,Великото пладне'': пладне идва от прасл. полдне, т.е. ,,половината на деня''. В този смисъл пладнето е точно по средата МЕЖДУ началото и края на деня - в 12,00. ,,Там цялата светлина пада отвесно'', осветявайки и осветЛявайки едновременно максимално всичко наоколо. Тъкмо затова Ницше го нарича ,,велико'', а мислителите, прегърнали пладнето - благородни, доколкото те са носители на ,,големия Пан'', на радостта от осветеното и осветЛено Всичко.
Ето ти прекрасна илюстрация за ценността на interesse-то/ ,,битието между''/, защото пладнето си е едно interesse.
И за мен лично, Ницше затова ми е ценен и интересен, защото е interesse-н!
Е, сега вече можем да се прехвърлим на бялото вино и другите вкусотии, които си приготвила!
Наздраве, sever!
`Най-много Лиън... най-близко до Озарението си, Джошуа Прекрасний! ))
`Обещавам като се върна да ви оцелувам с алабализми и да отговоря всекиму според камбанарията!
`Silence, дръж фронта и се усмихвай!
`Аноним, дон Хуан би казал ок, но Хенаро би ти показал, че има и други Пътища след Дао дъ Дзин!
Оплезване ала Айншайн! ;))
тук всички много ми харесвате,защото споделяте нови и интересни позиции и мнения,които са много съществени и актуални в реалния живот.Каня ви на парти в моя блог-тази вечер смятам да напиша една много/по моему/красива история за надеждата и чистата детска душевност ,носител на гена-човечност,честност и добросъвестност.Искам, слециялисти като вас по финните и съкровени чувства ,да оценят честно и безпристрастно моят Аз ,припокриващ се и изразен чрез детското и детето, което трябва да носим у себе си,за да посрещаме и изпращаме деня със щастливи от вълнение и доброта очи,попили радостите и красотота на света.Смятайте се всички за поканени-приготвила съм салата от роколи,финна и пивка ароматна сливенска перла/в надъхана като през декември бутилка/,основното е задушени на пара зеленчуци,овкусени с много пикантини,а за десерт спретнах най-бързия крем-карамел ,с много вкус на горена захар, и едно време поднасяха в ресторант "Будапеща"-шоко-пудинг.Това е тънко тортено блатче,напоено с уханен ром и отгоре с много сладолед с крокан ,полято с разтопен/не много тежък/шоколад.Това в един ранен час-утре сутрин,но партито е матине!
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren