2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Таня Стоянова*, специално за Faktor.bg
Макар че от близо 20 години България е член на НАТО, и от 16 години член на ЕС, декомунизацията и дерусификацията в страната ни не се случиха.
Веднага след падането на Берлинската стена, която за щастие помете и Тодор Живков, започнаха опити за изчистване на комунистическите символи. Но метастазите на тоталитарния режим се опитваха да блокират всяка инициатива на новата демократична власт и гражданското общество.
През 2000 г. комунистическият режим в България беше обявен за престъпен и в закона влязоха текстове, които заклеймяват комунистическите злодеяния. Но нито един сатрап не беше осъден. Напротив, установената посткомунистическа диктатура от мутри и ченгета овладяха държавата, частния бизнес, медиите и политиката, окопаха още по-дълбоко в тъканта на обществото.
Под привидния хаос на прехода, когато народът не знаеше на кой свят се намира, комунистите в стройни редици си построиха държава в държавата - под руски диктат и с руска мая. Източвайки ресурсите на България чрез енергийната хватка и зависимост от Русия, те създадоха порочен кръг за прибиране на печалби - през укриването на данъци, чрез рефинансиране на фирми и сдружения. Чрез посткомунистическите проруски политически формации и проруски НПО-та финансираха политически кампании, печатни медии и електронни сайтове, поставяйки ги в плен на целия репертоар от комунистическата бесовщина, изригнала на нов глас. Под привидния лозунг за свобода на словото, бяха насадени същите комунистически идеологеми, просмукани от най-невзрачния сборник с готварски рецепти до най-нелепите шеги по телевизията. Заради това, че режимът не беше демонтиран напълно, останаха неизчистени от комунистическите постулати, фалшиви тези и измислени герои книги и учебници по история, в това число и свободната енциклопедия в интернет Уикипедия.
Повод за тази статия е начинът, по който се представят конкретни събития и личност в българската секция на Уикипедия. В сравнение с оригинални версии на енциклопедията на страни от Западна Европа, информацията в българската секция се оказа почти изцяло прекопирана от написаното в руската версия на Уикипедия, което съвсем не е случайно. И макар да отсъстват най-грубите руски манипулации, информацията е почти дословно преведена и препечатано от руската Уикипедия. Така русофилският прочит на исторически факти, събития и представяне на конкретни личности остава почти непокътнат.
Много са драстичните случаи на разминаване с историческата истина в свободната енциклопедия в интернет. Ще разгледаме три случаи, които са показателни как може да се фалшифицират исторически събития и личности.
Да вземем като представителна извадка повратната точка от историята на Европа каквато е Втората световна война. Още в зародиш събитията, свързани с войната имаха различни интерпретации в СССР и на Запад. След 1945г. от двете страни на Желязната завеса продължиха да битуват различни версии какво точно се е случило в Европа и тогавашния Съветски съюз, които кореспондират с трагичната и нелепа война на Русия с Украйна днес. Емблематичен пример е начинът, по който е представен
Глодомора
През януари 1933 г., след демократични избори в Германия идва на власт Адолф Хитлер. Неговата национал-социалистическа партия - пълното име на която е: Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP), е създадена по подобие на работническо-селската комунистическа партия в Русия, която вече е взела властта с болшевишката революция от 1917г.. В Русия тече втора вълна от масови чистки на врагове на властта - след Ленинистките показни разстрели и публични екзекуции, на ред са дошли масовите Сталинистки чистки и износ на революция. През 1932-1933г. Сталинисткия терор достига Украйна и причинява една от най-черните страници в историята на Украйна - геноцидният голодомор. Тъкмо Хитлеристка Германия е сред получателите на Украинското зърно, което Сталин заграбва, за да захрани новоустановения в Германия пролетарски режим. Глодоморът е признат за геноцид от 34 държави, от ЕС, а също и в България. Но в българската секция на Уикипедия все още хибридно са вплетени руските комунистически версии за разкулачването на селяните в Украйна. А в руската версия нагло се говори за “държавна помощ за гладуващите“, като е наблегнато, че виновни за своето тежко състояние са самите украинци...
Аналогично разминавания има и при отразяването на
Лайпцигския процес
през 1933 година, осъждащ подпалването на Райхстага. Британските служби веднага провеждат свое специално разследване и още през зимата на 1933г. е било ясно участието на хитлеристите в палежа, в лицето на Гьоринг. Целта на тази операция е под фалшив флаг да последват още по-жестоки репресии на новата хитлеристка власт срещу опозицията и цялото общество.
Главните действащи лица в Лайпциския процес са българският партиен функционер и оръдие на Кремъл Георги Димитров, за когото и днес могат да се чуят дитирамби за „героя от Лайпциг“, и нидерландски младеж Маринус ван дер Любе, който през 1998 година е оправдан посмъртно от прокуратурата в Германия, признала за нищожен нацисткия Лайпциски процес.
В европейската историческа литература Георги Димитров е представен като (интер)национал-социалистически функционер, участвал в съвместна постановка на Хитлер и Сталин за оправдание на масов терор, взривил германското общество и подготвил почвата за Втората световна война. Прекрасно изпълнил ролята в устроения спектакъл по подпалването на Райхстага, отприщва невижданата вълна от репресии и смазване на опозицията, той е оправдан от същия този хитлеристки съд и обявен за „героя от Лайпциг“. Какъв е този успех на процес, от който са започнали масови чистки и концентрационни лагери, по подобие на тези, в Русия. Фактът, че именно в Русия го посрещат като герой, показва каква е била „мисията“ на друга Димитров.
Затова съвсем не е случайна и трактовката в руската Уикипедия на Лайпциския процес. В нея са застъпени опорките от излязлата още тогава “Кафява книга“ с комунистическите версии и лъжи, които битуват до 90-те години – и в Русия, и в България. В нея Ван дер Любе несправедливо е представен като „психически неуравновесен фашист хомосексуалист“, но за това липсват доказателства в неговата биография. В описанието му е наблегнато и на факта, че е католик и протестант, напуснал комсомола, което също се смята за нещо укуримо и незаслужаващо подражание.
Макар в българската Уикипедия точно тези най-груби лъжи да са спестени, в нея присъстват други факти около биографията на Ван дел Любе, които са буквален превод на написаното в руската Уикипедия:
“Той (Ван дер Любе – бел.ред.) постъпва в холандската комунистическа партия през 1925 г. През 1933 година заминава за Германия, за да се бори с дошлите на власт националсоциалисти. Според официалната версия в нощта на 26 срещу 27 февруари 1933 подпалва няколко обществени сгради, след което е заловен. На Лайпцигския процес се държи доста неадекватно и не отговаря на зададените въпроси. Нацистите го смятат за агент на Коминтерна, а комунистите - за нацистки провокатор. Маринус ван дер Любе е осъден на смърт. Това дава повод за засилване на преследванията срещу комунистите.“
Що се отнася до българския „герой от Лайпциг“ Георги Димитров, неговата биография в българската секция на Уикипедия е като извадена от учебник по история на БКП от тоталитарно време - прославен у нас и по света като партиен функционер и борец срещу хитлеризма. Няма и дума за терористичната му и подривна дейност в цяла Европа и в България. А в по-ново време - нито дума за масовите протести в годините след 10 ноември 1989 и падането на режима на Живков, на които просветените българи поискаха събарянето на мавзолея на Димитров – този мракобесен символ на тоталитаризма. Според Уикипедия синът му, видите ли поискал да погребе тялото на Димитров скромно...
Не по-малко показателни как може да се изопачава историята са събитията, свързани с
Катинското клане
За разстрелите на висшите полски военни в Катинската гора от 1940 г., в руската Уикипедия макар да са посочени конкретни исторически факти, през тях се „процеждат“ измислените интерпретации на историческата наука в СССР. Там погрешно се твърди че немците са извършителите на клането в Катин, и че разстрелите са просто отмъщение. В българската версия на Уикипедия по въпроса нагло е цитиран Путин, без да има най-малък момент на критичен прочит на казаното от руският президент. Съвсем не случайно изчезва полското знаме от мемориала, както не е случайна е и катастрофата през 2011 г. на полския правителствен самолет, на борда на който са президентът на Полша Лех Качински, премиерът, министри и висши военни. Трагичният инцидент е споменат в руската Уикипедия съвсем кратко, с няколко най-общи думи. Версията на Русия е почти абсурдна – там катастрофата е описана като нелеп инцидент в резултат на това, че полски екипаж минал прекалено ниско над дърветата. За саботаж при кацането и взривни устройства няма и дума в руската трактовка. В това едва ли има нещо странно, предвид хибридната война, която Русия води в Европа. Но е цинично, че едно толкова трагично събитие е представено абсолютно превратно в българската версия на енциклопедията в интернет, следвайки руската трактовка на случилото се в онзи паметен ден.
Тези примери, които не са единствените, показват красноречиво, че България все още не се откъснала напълно от орбитата на комунистическите измами и руски фалшификации на историята. Вече има наченки тенденцията повече зло и лъжи за миналото ни вместо тържество на доброто и истина да бъде променена. Само изчистена от комунистически митове и руска пропаганда, и обективно и пълно представени историческите факти, събития и личности в българската секция на Уикипедия, ще ни освободи от „алтернативните версии на Русия“, които са пагубни за българското общество и нашето бъдеще като държава. Ние имаме право да чуем истината, а в правото „алтернативна истина“ не съществува. Нито в живота.
*Таня Стоянова е изследовател на досиетата на комунистическите тайни служби, смазали българския народ в периода 1944-1989г., автор на книгата “Радой - смутителят на реда и тоягата на властта”, изследовател и преводач от нидерландски. Живее и работи в Нидерландия.