Постинг
18.10.2010 13:55 -
Йосиф Бродски в Сорбоната
Автор: sever
Категория: Хоби
Прочетен: 4336 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2010 13:58
Прочетен: 4336 Коментари: 3 Гласове:
58
Последна промяна: 18.10.2010 13:58
Да се следва философия трябва
в най-добрия случай - след петдесет.
Да се прави обществен модел - още по-късно.
Първо се научи да вариш супа, да пържиш - ако не да ловиш - риба, да правиш добро кафе. В противен случай нравствените закони намирисват на бащин каиш или превод от немски. Първо трябва да се научиш да губиш, преди да спечелиш, да мразиш себе си повече от тирана, да плащаш години за малко стайче половината от мизерната си заплата, а после да разсъждаваш за тържеството на справедливостта. Което идва винаги със закъснение минимум четвърт век. Философският труд трябва да се проучва през призмата на опита или през очила (често то е едно и също), когато буквите се сливат и когато голата жена върху смачканите чаршафи за вас е отново снимка или пък репродукция от картината на майстор. Истинската любов към мъдростта не изисква взаимност и не свършва с брак под формата на издадена в Гьотинген тухла, а с безразличие към самия себе си, с руменина от срам, а понякога и с елегия. (Някъде дрънчи трамвай, очите се слепват, войници се връщат от бардака с песни, дъждът е единственото, напомнящо Хегел.) Истината е всъщност в това, че истина няма. То не освобождава обаче от отговорност, а тъкмо обратното: етиката е вакумът, запълван от човека с поведение, на практика постоянно или, ако повече ви харесва - същият стар космос. Боговете ценят доброто не за хубавите му очи, а защото, ако го нямаше, би ги нямало тях. Те на свой ред запълват вакума, и сигурно много по-систематично от нас: на нас не може да се разчита. Макар че сме много повече от всякога, и не само в Гърция; пречи ни ниската облачност и както казахме горе - дъждът. Да се следва философия трябва, когато философията не ти трябва. Когато се досещаш, че столовете в стаята ти и Млечният път са свързани помежду си много по-тясно от теб и роднините ти. И общото на съзвездията и столовете е- безчувственост, нечовешкост. Това сродява повече от съвокуплението или от кръвта! Разбира се, не трябва да се опредметяваш сам. От друга страна, когато си болен, не трябва да оздравяваш и нервничиш, както сега. Ето, това знаят хората след петдесет. Затова те понякога, втренчени в огледалото, смесват естетиката с метафизика.
Да се прави обществен модел - още по-късно.
Първо се научи да вариш супа, да пържиш - ако не да ловиш - риба, да правиш добро кафе. В противен случай нравствените закони намирисват на бащин каиш или превод от немски. Първо трябва да се научиш да губиш, преди да спечелиш, да мразиш себе си повече от тирана, да плащаш години за малко стайче половината от мизерната си заплата, а после да разсъждаваш за тържеството на справедливостта. Което идва винаги със закъснение минимум четвърт век. Философският труд трябва да се проучва през призмата на опита или през очила (често то е едно и също), когато буквите се сливат и когато голата жена върху смачканите чаршафи за вас е отново снимка или пък репродукция от картината на майстор. Истинската любов към мъдростта не изисква взаимност и не свършва с брак под формата на издадена в Гьотинген тухла, а с безразличие към самия себе си, с руменина от срам, а понякога и с елегия. (Някъде дрънчи трамвай, очите се слепват, войници се връщат от бардака с песни, дъждът е единственото, напомнящо Хегел.) Истината е всъщност в това, че истина няма. То не освобождава обаче от отговорност, а тъкмо обратното: етиката е вакумът, запълван от човека с поведение, на практика постоянно или, ако повече ви харесва - същият стар космос. Боговете ценят доброто не за хубавите му очи, а защото, ако го нямаше, би ги нямало тях. Те на свой ред запълват вакума, и сигурно много по-систематично от нас: на нас не може да се разчита. Макар че сме много повече от всякога, и не само в Гърция; пречи ни ниската облачност и както казахме горе - дъждът. Да се следва философия трябва, когато философията не ти трябва. Когато се досещаш, че столовете в стаята ти и Млечният път са свързани помежду си много по-тясно от теб и роднините ти. И общото на съзвездията и столовете е- безчувственост, нечовешкост. Това сродява повече от съвокуплението или от кръвта! Разбира се, не трябва да се опредметяваш сам. От друга страна, когато си болен, не трябва да оздравяваш и нервничиш, както сега. Ето, това знаят хората след петдесет. Затова те понякога, втренчени в огледалото, смесват естетиката с метафизика.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. O Mare E Tu
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren