Постинг
22.11.2009 12:56 -
Неделни промисли над Тукидит
"Историята е философия в примери."
"По-голямата част от хората са прекалено мързеливи, за да достигнат сами до истината; те се задоволяват с първото попаднало им авторитетно мнение."
"Силните направиха каквото можеха и слабите изстрадаха, каквото трябваше."
Тукидит
"По-голямата част от хората са прекалено мързеливи, за да достигнат сами до истината; те се задоволяват с първото попаднало им авторитетно мнение."
"Силните направиха каквото можеха и слабите изстрадаха, каквото трябваше."
Тукидит
Философията е историята, изчистена от примери.
Заради мързеливите техническият прогрес е в непрекъснато развитие.
Истината не трябва да се търси сред авторитетите. Тя е в нас.
Всеки е и силен и слаб (зависи с какво се сравнява). Страданието е врата към самоопознаването, но повечето хора я оставят затворена и живеят с мъката, вместо с любовта.
цитирайЗаради мързеливите техническият прогрес е в непрекъснато развитие.
Истината не трябва да се търси сред авторитетите. Тя е в нас.
Всеки е и силен и слаб (зависи с какво се сравнява). Страданието е врата към самоопознаването, но повечето хора я оставят затворена и живеят с мъката, вместо с любовта.
и това е!!
цитирайв промислите над великия Тукидид:
1. Философското в историята е нейният научно-критичен поглед върху събитията, чието начало поставя именно Тукидид. Той пръв прави всъщност от историята наука, изследваща критично и безпристрастно причинно-следствените връзки между събитията. До него историята е била или една историография, голо описание, или пък сказка/ Омир, Херодот/. Разликата: философията търси истината за всеобщото, историята - истината за ограниченото от мястото и времето конкретно събитие, ера, епоха. Тъкмо затова и авторът я нарича философия в примери.
2. Бидейки самият изключително строг към достоверността на източниците, Тукидид се е доверявал най-вече на личния си опит и е бил твърде скептичен към чуждия. Последният е бивал ползван от него след изключително щателна проверка, израз на споменатия му по-горе критически медод. В този ред на мисли, критиката му към менталната леност на хората е напълно основателна.
3.Тази мисъл е израз на трагическото противоречие между великите и посредствените личности, изтласкани от събитията на преден план. Съгласно Тукидид, народите, за жалост, имат кратковременното щастие да се радват на разцвет и благоденствие/ ,,идеалната полития'' при Перикъл, напр./ само в изключително редките случаи, при които великите личности са имали шанса да пресекат хаоса и деструкцията на масите и на посредствените личности, за да утвърдят разума и прогреса. Ето това е трагичното, според него - че на гребена на вълната обикновено изплуват посредствените личности, гарантиращи хаоса, деструкцията, декаданса и...страданията.
Колко актуално, нали Северче!
цитирай1. Философското в историята е нейният научно-критичен поглед върху събитията, чието начало поставя именно Тукидид. Той пръв прави всъщност от историята наука, изследваща критично и безпристрастно причинно-следствените връзки между събитията. До него историята е била или една историография, голо описание, или пък сказка/ Омир, Херодот/. Разликата: философията търси истината за всеобщото, историята - истината за ограниченото от мястото и времето конкретно събитие, ера, епоха. Тъкмо затова и авторът я нарича философия в примери.
2. Бидейки самият изключително строг към достоверността на източниците, Тукидид се е доверявал най-вече на личния си опит и е бил твърде скептичен към чуждия. Последният е бивал ползван от него след изключително щателна проверка, израз на споменатия му по-горе критически медод. В този ред на мисли, критиката му към менталната леност на хората е напълно основателна.
3.Тази мисъл е израз на трагическото противоречие между великите и посредствените личности, изтласкани от събитията на преден план. Съгласно Тукидид, народите, за жалост, имат кратковременното щастие да се радват на разцвет и благоденствие/ ,,идеалната полития'' при Перикъл, напр./ само в изключително редките случаи, при които великите личности са имали шанса да пресекат хаоса и деструкцията на масите и на посредствените личности, за да утвърдят разума и прогреса. Ето това е трагичното, според него - че на гребена на вълната обикновено изплуват посредствените личности, гарантиращи хаоса, деструкцията, декаданса и...страданията.
Колко актуално, нали Северче!
и същевременно - висш военен стратег (написал 8 книги за Пелопонеската война), преизвестен с неоспоримото оглеждане на истината през всички доказателства и с лично участие в историограмата на съвременността си. сега ми асоцира с нещо много странично - в облигационното право има т.нар. `нормотворческа компетентност`и мислейки за Тукидит през твоя поглед, се сещам, че вероятно той без да подозира е и една от фигурите донесли убеждението, че за всяка случка и събитие е нужен достоверен доказателствен материал. май той въвежда изобщо понятието `История` с едноименната си книга.
но както казва Жан Ламер `да пишеш история - значи да се откажеш от участие в нея", а при Тукидит е наложително обратното.
генезиса на всяка наука си има интересно начало. ;))
само едно поколение дели Тукидит от Херодот, но ако Херодот въвежда `новелистичния метод` , то Тукидит е радеел за историческия факт, почиващ на критическата проверка и авторовото обследване на събитието.
третата мисъл ми е най-истинна и някак недуална като причинно-следствено случване и ще я промисля още известно време. но твоето 3 ми е доста близко като идея!!
цитирайно както казва Жан Ламер `да пишеш история - значи да се откажеш от участие в нея", а при Тукидит е наложително обратното.
генезиса на всяка наука си има интересно начало. ;))
само едно поколение дели Тукидит от Херодот, но ако Херодот въвежда `новелистичния метод` , то Тукидит е радеел за историческия факт, почиващ на критическата проверка и авторовото обследване на събитието.
третата мисъл ми е най-истинна и някак недуална като причинно-следствено случване и ще я промисля още известно време. но твоето 3 ми е доста близко като идея!!
,,историограмата на съвременността'' предопределя Тукидид като истирик на своето време, на съвременността, за разлика от Херодот, който е историк на миналото.
Всъщност, съвременността и личното му участие в изследването на ,,своето време'' гарантират истинността, достоверността на Тукидидовата история. И както Хусерл прави от философията строга наука, така и Тукидид прави същото по отношение на историята.
Съвременният мироглед на Тукидид към историята ми подсказва и смисълът на последната: тя има за нас смисъл единствено в хоризонта на своята актуалност, на връзката си с настоящето и на службата си, в полза на живота ни.
И тук връзката с лат. поговорка: Историята е учителка на живота. За нея намеква и скептичния Хегел:,,Историята ни учи, че не се учим от историята'', а тъкмо Тукидид пръв напомня, че историята има навик да се повтаря - как, знаем от Маркс, ха-ха!
По линия на актуалността и критичността, Тукидид има своя сериозен последовател в лицето на Ницше: В своите ,,Несвоевременни размишления'', в есето си ,,За ползата и вредата от историята'', отграничавайки трите рода история - монументален, антикварен и критически, авторът отдава предпочитанията си на последния.
Ценността на историята е в обсега и на лит. историк акад. Лихачов: историята може без литературност, но литературата е невъзможна без историзъм, споделя той.
Историзмът е ябълката на раздора между Хусерл и Хайдегер - Хусерл хич не е във възторг от ,,Битие и време'', в което Хайдегер определя като ключова характеристика на битието ,,историчността''. Не е доволен и от ,,захвърления в света''/ ,,историчността''/ dasein.
Ето обаче, че късният Хусерл ,,кляка'' и приема историчността - от интенционалното ,,ядро'' на феномена, той се насочва към неговите ,,хоризонти на конституиране'', т.е. към онези ,,свободни електрони'', конституиращи чрез взаимовръзките си със себеподобните света на интерсубективността.
В контекста на феноменологията, се сещам и за дълбинният Дилтай, радеещ за ,,вчувстването'', за необходимостта от съ-преживяване на историческите факти и събития и за пресъздаване не само на фактите, но и на духа на времето.
И накрая за десерт: един друг поглед към историята ето тук: http://lion1234.blog.bg/drugi/2007/04/04/istoriiata-domyt-na-bitieto.57740
Ти си на ход вече, Северче!
цитирайВсъщност, съвременността и личното му участие в изследването на ,,своето време'' гарантират истинността, достоверността на Тукидидовата история. И както Хусерл прави от философията строга наука, така и Тукидид прави същото по отношение на историята.
Съвременният мироглед на Тукидид към историята ми подсказва и смисълът на последната: тя има за нас смисъл единствено в хоризонта на своята актуалност, на връзката си с настоящето и на службата си, в полза на живота ни.
И тук връзката с лат. поговорка: Историята е учителка на живота. За нея намеква и скептичния Хегел:,,Историята ни учи, че не се учим от историята'', а тъкмо Тукидид пръв напомня, че историята има навик да се повтаря - как, знаем от Маркс, ха-ха!
По линия на актуалността и критичността, Тукидид има своя сериозен последовател в лицето на Ницше: В своите ,,Несвоевременни размишления'', в есето си ,,За ползата и вредата от историята'', отграничавайки трите рода история - монументален, антикварен и критически, авторът отдава предпочитанията си на последния.
Ценността на историята е в обсега и на лит. историк акад. Лихачов: историята може без литературност, но литературата е невъзможна без историзъм, споделя той.
Историзмът е ябълката на раздора между Хусерл и Хайдегер - Хусерл хич не е във възторг от ,,Битие и време'', в което Хайдегер определя като ключова характеристика на битието ,,историчността''. Не е доволен и от ,,захвърления в света''/ ,,историчността''/ dasein.
Ето обаче, че късният Хусерл ,,кляка'' и приема историчността - от интенционалното ,,ядро'' на феномена, той се насочва към неговите ,,хоризонти на конституиране'', т.е. към онези ,,свободни електрони'', конституиращи чрез взаимовръзките си със себеподобните света на интерсубективността.
В контекста на феноменологията, се сещам и за дълбинният Дилтай, радеещ за ,,вчувстването'', за необходимостта от съ-преживяване на историческите факти и събития и за пресъздаване не само на фактите, но и на духа на времето.
И накрая за десерт: един друг поглед към историята ето тук: http://lion1234.blog.bg/drugi/2007/04/04/istoriiata-domyt-na-bitieto.57740
Ти си на ход вече, Северче!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. O Mare E Tu
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren
2. melody gardot
3. Ludovico Einaudi
4. Phildel
5. Vintage
6. Stacey Kent
7. Elena House
8. Lindsey Stirling
9. Il Volo
10. Noora Noor
11. Snatam Kaur
12. Armik
13. Maria Nazionale
14. Джаз
15. Diana Navarro
16. Maria Nazionale
17. Armik
18. Скрижали
19. Неаполитанката ми
20. Шърли Беси
21. Bliss
22. Nouvelle Vague
23. Carmen Cuesta
24. Joy Denalane
25. Enya
26. Postmodern
27. Danielle Licari
28. Карен Суоза
29. Lilly Goodman
30. Halie Loren